15-та Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхей.

 

Лука 19:1-10

След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

***

Господ отнема най-здравите съсъди на дявола и разрушава крепостите му. Виж как не само митарите е направил Свои ученици, но и началника на митарите Закхей пленява за спасение. А че митарят е низко същество, и главният сред митарите като началник в злобата е още по-мерзък, в това никой не се съмнява. Защото митарите придобиват своите средства за живот от сълзите на бедните. Обаче този началник на митарите не е презрян, но оказвайки гостоприемство, като въздаяние получава спасение. Защото, когато пожелал да види Иисуса и затова се покачил на една смоковница, Господ го видял, преди той сам да види Господа. Така Бог навсякъде ни предваря, щом само види нашата готовност. Иисус му заповядал по-скоро да слезе, защото трябва да бъде в дома му. Закхей не се забавил, защото не бива да се отклоняваме, когато Христос повелява нещо, слязъл и Го приел с радост, макар мнозина да роптаели. Нека видим какви плодове принася той по случай Христовото посещение. Половината от имота си, Господи, давам на сиромаси – казва той. Виждаш ли неговия плам? Той започнал да сее без пощада и не дал нещо маловажно, но жизнено важното. Защото и онова, което удържал, удържа, за да има възможност да го даде на обидените. Така научава и нас, че няма никаква полза, ако някой с неправедно богатство милува едни, а обидените оставя без внимание. Виж как постъпва и той самият в този случай. Ако някого с нещо е обидил, връща четворно, като с това възмездява несправедливостта, която е причинил. Защото истинската милост не просто покрива щетата, но прави това с лихва, съгласно закона. А законът принуждавал крадеца да заплати четворно (Изх. 22:1). И ако разгледаме в подробности, ще видим, че решително нищо не е останало от имота му. Половината от него той дава на сиромаси и му остава само другата половина. От нея той отплаща четворно на онези, които е обидил. Затова, ако животът на този началник на митарите се състоял от неправди, а той за всичко придобито с неправда отплаща четворно, виж, че се е лишил от всичко. В това отношение той мъдрува по-високо от закона и се оказва ученик на Евангелието, понеже е възлюбил ближния повече от себе си, и не само на думи, но и на дело. Защото не е казал: ще дам половината, ще отплатя четворно, но: ето, „давам” и „отплащам”. Той знае наставлението на Соломон: не казвай на приятеля си: „иди си и дойди пак, и утре ще ти дам (Притч. 3:28). Христос му благовести спасение. Днес, казва Той, ти даваш и днес получаваш спасение. Защото думите на тоя дом, без съмнение посочват Закхей, който получава спасение. Под дом се разбира Закхей, защото бездушно здание Господ не би нарекъл син на Авраама, а очевидно е нарекъл така одушевения негов стопанин. Нарекъл го син на Авраама, може би защото той повярвал и се оправдал с вярата, а може би защото великодушно презрял богатството и възлюбил бедните, подобно на патриарха. Забележи, че Господ нарекъл Закхея син Авраамов сега, когато видял в него същия начин на живот. Не казал: защото и тоя „бил” син на Авраама, но е сега. Защото преди, когато бил началник на митари и събирач на данъци, нямал никакво сходство с праведника и не бил негов син. За да загради устата на роптаещите, че влязъл в дома на грешен човек, Господ казва: Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. Такъв е буквалният смисъл. Но това може да се изясни подобаващо и иначе, в полза на нравствеността. Всеки, който е по-старши от мнозина в злобата, е духовно малък на ръст, защото плътта и духът са противоположни помежду си, и затова той не може да види Иисуса заради народа; тоест смущаван от страстите и житейските дела, той не може да види Иисус да действа и да минава. Защото такъв не усеща никакво действие, подобаващо на християнина. А минаването на Иисуса означава именно това, че Христос върши нещо в нас. Такъв човек, който никога не е виждал Иисус да минава и не е изпитал никакво действие, присъщо на Христа, често от разкаяние идва в съзнание и се качва на смоковницата, тоест презира и потъпква всякакво удоволствие и наслада, образ на които е тя, и по такъв начин, като се извиси над себе си и положи начало на възхождането в сърцето си, вижда Иисус и бива видян от Него. Тогава Господ му казва: слез по-скоро, тоест чрез покаянието ти си достигнал висок живот, слез чрез смирение долу, за да не бъдеш измамен от високомерието. Смири се по-скоро, защото, ако се смириш, Аз трябва да бъда у дома ти. Аз, казва, трябва да бъда в дома на смирения. Защото ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2). Такъв човек ще даде половината от имота си на бедните, тоест бесовете. Ние имаме два вида имот: телесен и душевен. Всичко телесно праведникът отстъпва на бесовете, наистина бедни и лишени от всякакво благо, но от душевния имот не се отказва. Както е известно, и за Иов Господ казва: само душата му запази (Иов. 2:6). Ако е обидил някого, такъв отплаща четворно. С това се намеква, че всеки, който чрез покаяние преминава на пътя, противоположен на предишната злоба, с четири добродетели изцелява всички предишни грехове и така получава спасение. Той е наречен син на Авраама, понеже подобно на него е излязъл от своята земя и родството с предишната злоба, заселил се е извън бащиния дом, тоест вън от себе си, и се е отрекъл от самия себе си (защото е бил дом на своя баща, дявола (Йоан. 8:443) и така, застанал вън и отчуждил се от себе си, получава спасение.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.