Пета Неделя на Великия пост

Deesis_Mosaic_at_ChoraДнес ние, заедно със Спасителя и Неговите ученици, възлизаме за Йерусалим. Нашето странстване през пустинята на поста приближава своя край и пред нашите очи вече просветва Пасхална светлина. Очите ни копнеят за славата на Йерусалим – за славата на Царството, което умовете ни не могат да вместят, подобно на Христовите ученици. Защото входът на това Царство минава през Голгота, а негова врата е Кръстът.

Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. (Марк 10:33)

Ние обаче копнеем за Славата, подобно на Зеведеевите синове, и казваме:

Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме…

Да, Той трябва да пострада, но нека после ние да се озовем до Него в славата Му:

…дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. (Марк 10:37)

Нима не искаме тъкмо това? Нима в това не се състои смисълът на нашето подвизаване :

…за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. (Лука 22:30)

И тогава чуваме:

Не знаете, какво искате. (Марк 10:38)

Да, ние не знаем – и откъде бихме могли да знаем – ала искаме! Затова когато ни попитат Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам ще отговорим Можем!

И тази наша дързост няма да бъде отхвърлена:
чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите…

Сядането обаче е приготвено за други:
… застана царица Теб отдясно в офирско злато. (Пс. 44:10)

Сядането е приготвено за онези, които послужиха на Евангелието – Новата Ева, приела в утробата си Бога и Божият светилник, „гласът на викащия в пустинята“, от когото няма по-голям пророк между родените от жени (Лука 7:28).

Ние обаче все още не разбираме, докато продължаваме да си представяме земно царство и власт, която да приемем понеже не съществува царство като Царството и няма цар като Нашия Цар. Защото кой друг цар би станал слуга, заради своите слуги?

…знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. (Марк 10:42-43)

Ще чуем тези думи за последен път на Тайната вечеря, когато Царят ще се препаше и ще служи на своите ученици, като им умие нозете, за да преобърне представите им за царство и за слава.

Синът Човечески трябва да бъде издигнат – и от висотата на Голготския Кръст светът може да бъде обгърнат от прикованите в кръстна прегръдка пречисти ръце на Небесния Цар.

Сега обаче ние предузнаваме, заедно с учениците, че Агнецът възлиза към мястото на Жертвата.

… връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника. (Пс. 117:27)

И пак наедно с тях прибързано желаем да съучастваме в славата – да си осигурим място в тази слава – да седнем отляво и отдясно на Жениха в славния ден на Неговата сватба с Небесния Йерусалим.

***

Мария от Александрия също възлиза към Йерусалим. Мария живее за този еон, т.е. за греха, но благодатта я отвежда в Йерусалим, спира я на вратите на храма и не ѝ позволява да влезе; обръща в нея съществото ѝ и прави да изтекат покайните сълзи. От Йерусалим започва нейното служение – нейният подвиг, който ще роди от нея св. Мария Египетска.

В нейното пътуване до Йерусалим провиждаме и нашата обща тайна на подвига. Защото пред Гроба и Кръста, доведен от благодатта, застава всеки един от нас като Мария. Всеки носи кръста си и тича към Голгота, за да принесе на Царя своя дар и своето благодарение

свещ. Сава Кокудев