ikoni_11.13_j_zlatoust_kiev_sofijsky_sobor

Беседа върху Евангелие от Матей – рождението на Иисуса Христа.

Беседа върху Евангелие от Матей

от светия наш отец Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски

 

Continue reading “Беседа върху Евангелие от Матей – рождението на Иисуса Христа.”

ikoni_rich-young-ruler

13-та Неделя след Неделя подир Въздвижение.

Евангелие според св. ап. Лука, гл. 18:

(18-23) И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имащ продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небета, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се защото беше твърде богат.

Според някои този човек бил зъл хитрец, който търсел да улови Иисуса на думи. Но е по-вероятно да е бил сребролюбец, понеже и Христос го изобличил именно като такъв. Пък и евангелист Марко казва, че някой се затекъл, паднал на колене и попитал Иисуса, а Той го погледнал и го възлюбил (Марк. 10:17, 21). И така, този човек бил користолюбив. Той дошъл при Иисус с желание да научи за вечния живот. Може би и в този случай се ръководел от страстта към придобивките. Защото никой толкова не желае дълъг живот, както користолюбивият. И така, той мислел, че Иисус ще му посочи начин, по който да живее вечно, да притежава имот и така да се наслаждава. Но когато Господ казал, че средство за постигането на вечен живот е нестяжателността, той, сякаш упреквайки себе си за въпроса и Иисус за отговора, си отишъл. Той се нуждаел от вечен живот, защото имал богатства за много години напред. А щом трябва да се откаже от имота и да живее в явна бедност, каква нужда има от вечния живот? Той идва при Господа като при обикновен човек и учител. И за да покаже, че при Него не трябва да идват като при обикновен човек, Господ казва: Никой не е благ, освен един Бог. Ти, казва Иисус, Ме нарече благ и освен това добави учителю? Струва ми се, че Ме смяташ за един от многото. Ако е така, Аз не съм благ, защото никой човек собствено не е благ, благ е само един Бог. Затова, ако искаш да Ме наричаш благ, наричай Ме благ като Бог, а не идвай при Мене като при обикновен човек. Ако пък Ме смяташ за един от обикновените хора, не Ме наричай благ. Защото наистина благ е само Бог, Който е Сам в Себе Си и е начало и източник на благостта. А ние, хората, които дори да сме добри, не сме такива сами по себе си, но поради участие в Неговата благост, имаме доброта, смесена и способна да се скланя към злото. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай и прочее. Законът забранява преди всичко това, в което най-лесно падаме, а после и онова, в което падаме рядко и малцина, като например прелюбодейството, понеже то е огън отвън и отвътре, убийството, понеже гневът е страшен звяр, а кражбата е по-маловажна и в лъжесвидетелство може да не падаме често. Затова най-напред се забраняват първите престъпления, понеже ние лесно падаме в тях, макар и в друго отношение да са по-тежки. А кражбата и лъжесвидетелството законът поставя на второ място, защото не се извършват често и не са толкова важни. След тези престъпления законът е поставил греха против родителите. Защото, макар и тежък, той не се случва често и малко са онези звероподобни хора, които се решават да оскърбяват родителите. Когато юношата казал, че е опазил всичко това от младини, Господ му предлага върха на всичко – нестяжателността. Виж, законите предписват наистина християнски начин на живот. „Всичко, което имаш, продай”. Защото, ако оставиш нещо, значи си негов раб. И раздай не на богати роднини, а на сиромаси. Според мен и думата „раздай” изразява мисълта, че имотът трябва да се разделя с разсъждение, а не както дойде. И тъй като при нестяжателността човек трябва да има и всички останали добродетели, Господ казва: върви след Мене, тоест бъди и във всяко друго отношение Мой ученик и Ме следвай винаги, а не така, че днес да Ме следваш, а утре да те няма. Като на користолюбив, Господ обещава на началника съкровище на небесата, но той не Го послушал, защото бил роб на своите съкровища, и се наскърбил, като чул, че Господ му внушава да се лиши от имот, докато той желаел вечния живот именно за това, при изобилието от богатства да живее вечно.

Скръбта на началника показва, че той бил добронамерен човек, а не зъл хитрец. Защото никой от фарисеите никога не се наскърбявал, те по-скоро се ожесточавали. Известно ми е, че великият светилник на вселената – Златоуст, смятал, че юношата желаел истински вечен живот и го обичал, но бил завладян от силна страст – сребролюбието, обаче не е неуместна и изказаната тук мисъл, че той желаел да живее вечно, защото бил користолюбец.

(24-30) Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

След като богаташът се наскърбил, като чул за необходимостта да се отрече от богатството, Господ с чудно сравнение обяснява колко трудно е за онези, които притежават богатство, да влязат в царството Божие. Не казал, че (за богатите) е невъзможно да влязат, но че е трудно. Защото не е невъзможно да се спасят. Ако раздадат богатството си, те могат да получат небесните блага. Но да се направи първото не е леко, защото богатството свързва по-здраво от вериги и онези, които то е подчинило, трудно могат да го отхвърлят. По-нататък Господ обяснява защо това е невъзможно. По-лесно е, казва, камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да се спаси. Камилата по никой начин не може да мине през иглени уши, независимо дали под този образ ще разбираш самото животно или дебело корабно въже (гр. κάμιλος озн. „корабно въже“). Ако пък е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да се спаси, а първото е невъзможно, толкова по-невъзможно е да се спаси богатият. Какво трябва да кажем? Преди всичко, че богатият наистина не може да се спаси. Не ми казвай, че някой богат е раздал всичко, което е имал, и се е спасил. Защото той се е спасил не в богатството, а когато е станал беден, и се е спасил като пристойник на дома, а не като богаташ. Едно нещо е пристойникът, а друго – богаташът. Богаташът събира богатство за себе си, а на пристойника е поверено богатство, предназначено за други. Затова и онзи, когото посочваш, ако се е спасил, не се е спасил с богатството, но както казахме, или отказвайки се от всичко, което е притежавал, или разпореждайки се добре с имота, като пристойник. После забележи и това, че за богатия е невъзможно да се спаси, а за онзи, което има богатство, е трудно. Господ сякаш казва така: който е завладян от богатството, който е негов роб и подчинен, няма да се спаси; но който има богатство и го държи в своята власт, а не е сам под властта му, той трудно може да се спаси поради човешка немощ. Защото невъзможно е да не злоупотребим с това, което имаме. Затова, докато имаме богатство, дяволът се старае да ни улови, за да го употребяваме въпреки правилата и закона за управлението, и неговите мрежи трудно могат да се избегнат. А бедността е добра и е почти невъзможно да бъде изкушена. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. Който има човешки начин на мислене, тоест се увлича от долното и е пристрастен към земното, за него се казва, че е невъзможно да се спаси, а за Бог това е възможно; тоест ако някой има за свой съветник Бога, ако за учители си вземе Божиите оправдания и заповедите за нищетата и Го призовава на помощ, ще може да се спаси. Защото наше дело е да пожелаваме доброто, а да се върши е Божие дело. И иначе: ако ние, като се извисим над всяко човешко малодушие относно богатството, пожелаем да придобием приятели с неправедно богатства ние ще се спасим и ще бъдем проводени от него във вечните обители. Защото по-добре е да се откажем от всичко, или ако не сторим това, поне да направим бедните свои съучастници, и тогава невъзможното ще стане възможно. Макар, без да се откажем от всичко да не можем да се спасим, но по Божието човеколюбие е възможно да се спасим и в случай, ако отделим известна част за истинска полза.

 

*Както обяснява блаженият Теофилакт в тълкуванието на Евангелие от Матея (19:24), някои смятала това за корабно въже което се употребявало при хвърлянето на котва. Б. пр.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.


 

 

9aed2a11f94dc2433228cc923cd42132

Девета неделя след Неделя подир Въздвижение – притчата за неразумния богаташ.

Евангелие според св. ап. Лука, гл. 12:

(16-21) И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

Continue reading “Девета неделя след Неделя подир Въздвижение – притчата за неразумния богаташ.”

ikoni_ikona_1119369349a

Осма неделя след Неделя подир Въздвижение – притчата за добрия самарянин.

 

Евангелие според св. ап. Лука, 10 гл.

(25-28) И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в закона що е писано? как четеш? Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа. и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си. Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

Този законник бил човек самохвалец, много високомерен и освен това, както се оказва от следващите думи, коварен. Затова той пристъпва към Господа, изкушавайки Го: вероятно мислел, че ще улови Господа в отговорите Му. Но Господ му посочва същия закон, с който той се превъзнасял. Погледни с каква точност законът заповядва да обичаме Господа. Човек е най-съвършеното от всички творения. Макар и той да има нещо общо с всички тях, но има и някакво преимущество.  Например, човек има нещо общо е камъка, защото има коси и нокти, които са безчувствени като камък. Има нещо общо с растенията, защото расте и се храни, и ражда себеподобни, както и растенията. Има нещо общо с безсловесните животни, защото има чувства, гняв и похот.

Но това, което извисява човека над всички други животни, е, че той има общо с Бога, а именно разумна душа. Затова законът, желаейки да покаже, че човек във всичко трябва да предаде себе си на Бога и всичките си душевни сили да отдаде в плен на Божията любов, с думите от всичкото си сърце показал по-грубата сила, присъща на растенията, с думите от всичката си душа – по-изтънчената сила, присъща на съществата, надарени с чувства, с думите с всичкия си разум означил отличителната сила на човека – разумната душа.

Думите с всичката си сила трябва да приложим към всичко това. Защото ние трябва да подчиним на Христовата любов и растителната сила на душата, но как? – силно, а не слабо; и чувствената, и нея силно; накрая, и разумната, и нея с цялата си сила, така че ние изцяло трябва да се предадем на Бога и да подчиним на Божията любов нашата жизнена, чувствена и разумна сила. – И ближния си като себе си. Законът, поради младенческата възраст на слушателите, още не можел да преподаде най-съвършеното учение, и затова заповядва да обичаме ближния като себе си. Но Христос ни учи да обичаме ближния повече, отколкото самите себе си. Защото Той казва: Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Йоан. 15:13). И така, Той казва на законника: правилно отговори; защото според закона разсъждаваш вярно.

(29-37) Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Законникът, получил похвала от Спасителя, показал високомерие. Той казал: а кой е моят ближен! Той мислел, че е праведен, и няма друг, подобен и близък на него по добродетели; защото предполагал, че ближен на праведника е само праведникът. И така, желаейки да се оправдае и превъзнесе пред всички хора, той с гордост казва: а кой е моят ближен? Но Спасителят, тъй като Той е Творец и във всички вижда едно създание, определя ближния не според делата и достойнствата, но по природа. Не мисли, казва, че след като ти си праведен, няма никой подобен на теб. Защото всички, които имат една и съща природа, са твои ближни. И така, и ти сам бъди техен ближен не по място, но по разположението и грижата за тях. И Аз ти давам за пример самарянина, за да ти покажа, че ти, макар и да се различаваш по живот, си станал ближен на нуждаещия се от милост. Така и ти се проявявай като ближен чрез състраданието и бързай да помогнеш по собствено признание. И така, чрез тази притча ние се учим да бъдем готови на милосърдие и да се стремим да бъдем ближни на тези, които се нуждаят от нашата помощ. Ще познаем и Божията благост в отношението към човека.
Човешката природа вървяла от Йерусалим, тоест от спокойния и мирен живот, защото Йерусалим означава: видение на мира. Къде отивала? В Иерихон, пуст, нисък и задушен от жега, тоест в живота, пълен със страсти. Погледни: Той не е казал „слязъл”, но „отивал”. Защото човешката природа винаги се скланя към земното не веднъж, но постоянно увличайки се от страстния живот. И налетя на разбойници, тоест попадна на бесове. Който не слиза от висотата на ума, той не попада на бесове. Те, след като разсъблекли човека и снели от него дрехата на добродетелта, му нанесли греховни рани. Защото те най-напред ни лишават от всеки добър помисъл и от Божия покров, а след това ни нанасят греховни рани. Те оставили човешката природа едва жива, или защото душата с безсмъртна, а тялото смъртно, и така половината от човека е подчинена на смъртта – или защото човешката природа не била отхвърлена докрай, а се надявала получи спасение в Христа, и така не била съвършено мъртва. Но както чрез престъплението на Адам смъртта влязла в света, така чрез оправданието в Христа смъртта щяла да бъде разрушена (Рим. 5:16, 17). Под свещеник и левит разбирай, моля те, закона и пророците. Защото те искали да оправдаят човека, но не можели. Не е възможно – казва Апостол Павел – юнча (телешка) и козя кръв да отнема грехове (Евр. 10:4). Те се смилили над човека и размисляли как да го изцелят, но победени от силата на раните, отново се отдръпнали назад. Защото това значи да отмина. Законът дошъл и се спрял над лежащия, но след това, нямайки сили да го излекува, отстъпил. Това и означава отминал. – Погледни: думата случайно има някакъв смисъл. Защото законът наистина е даден не по друга причина, но само поради човешката слабост (Гал. 3:19), която в началото не можела да приеме Христовото тайнство. Затова и се казва, че свещеникът, тоест законът, дошъл да излекува човека не с определена цел, а случайно, както обикновено казваме за случайността. Но нашият Господ и Бог, станал клетва за нас (Гал. 3:13) и наречен самарянин (Йоан. 8:48), дошъл при нас, извървявайки пътя, тоест предлога за пътя и поставяйки си за цел да ни изцели не само мимоходом, и ни посетил (между впрочем) не случайно, но живял и беседвал с нас не призрачно. Веднага превързал раните, не допускайки болестта да се усили, но я свързал. Излял елей и вино: елеят е словото на учението, подготвящо за добродетелта с обещанието на благата, а виното – словото на учението, привеждащо към добродетелта със страх. И така, когато слушаш думите на Господа: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28): това е елей, защото показва милост и успокоение. Такива са и думите: Дойдете, наследете царството, приготвено вам (Мат. 25:34). Но когато Господ казва: идете в тъмнината (Мат. 25:41), това е вино, строго учение. Това може да се разбира и иначе. Елеят означава живота по човечество, а виното – по божество. На вино може да се уподоби божеството и в този смисъл, че божеството само по себе си (без съединение) никой не може да понесе, ако не беше в елеят, тоест животът по човечество. Тъй като Господ ни е спасил и чрез едното, и чрез другото, тоест чрез божеството и чрез човечеството, затова и се казва, че Той е излял елей и вино. И тези, които биват кръщавани, ежедневно се изпепеляват от душевните рани, бидейки помазвани с миро, като веднага се приобщават към църквата и се причастяват с божествената кръв. Господ е качил нашата изранена природа на добичето Си, тоест на Своето тяло. Защото ни е направил Свои членове и причастници на Своето тяло: нас намиращите се долу. издигнал ни е на такова достойнство, че ние сме едно тяло с Него! – Странноприемницата е църквата, приемаща всички. Законът не приемал всички. Защото е казано: „Амонитец и моавитец не бива да влиза в обществото Господне“ (Втор. 23:3). А сега у всеки народ оня, който се бои от Бога, приятен Му е (Деян. 10:35), ако желае да повярва и да стане член на църквата. Защото тя приема всички, и грешниците, и митарите. Забележи точността, с която е казано, че го откарал в странноприемницата и се погрижил за него. Преди да го откара в нея, той само превързал раните му. Какво означава това? Това, че когато се съставяла църквата и се открила странноприемницата, тоест когато вярата се усилила почти у всички народи, тогава се открили и даровете на Светия Дух, и се разпространила Божията благодат. Това ще узнаеш от Деяния Апостолски. Образът на съдържателя може да носи в себе си всеки апостол, учител и пастир. Господ им дал два динария, тоест два завета, ветхия и новия. Защото я единият, и другият завет, като изречени от един и същи Бог, имат на себе си изображението на един и същи Цар. Тези динарии Господ, възнасяйки се на небесата, оставил на апостолите и на епископите и учителите от следващите времена. – Той казал: ако похарчиш нещо от себе си, Аз ще ти заплатя. Апостолите, наистина, харчели и своето, трудейки се много и разпространявайки учението навсякъде. А и учителите от следващите времена, изяснявайки ветхия и новия завет, харчели много от своето. За това те ще получат награда, когато Господ се върне, тоест при Неговото второ пришествие. Тогава всеки от тях ще Му каже: Господи! Ти ми даде два динария, ето, с тях спечелих други два. И Той ще каже на такъв: хубаво, добри рабе!

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.