mysticalsupper

Неделя на светите Праотци – притчата за поканените на вечеря.

 

Евангелие според св. ап. Лука:

(16-20) А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

Continue reading “Неделя на светите Праотци – притчата за поканените на вечеря.”

gadarinski_besnovat2

Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение : Гадаринският бесноват.

 

Лит. ев. Лук. 8:26-37:

И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.

Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.

***

 

Повечето от нас не знаят истинските измерения на човешката свирепост. Тя просто бива заобикаляна отдалеч – както и гадаринските жители са знаели за свирепостта на бесноватия си съгражданин, но са го заобикаляли отдалеч, не са смеели да минат от там.

Днешното евангелие е непонятно, защото е твърде директно – за пръв път то не е заобикаляне на нечия свирепост.

Би трябвало да тържествуваме поради този текст. Без него нямаше да бъде свалена маската на свирепостта, нямаше да го има най-невероятния изгрев – там, на Гадаринския бряг. Това е невероятно пътешествие към човечността. Минаване през вода, за което Новият Завет повествува както Старият – за минаването през Червено море.

Един бряг, който изглежда задънен изход от живота. На редките икони, които изобразяват това събитие, Божият Син изглежда като цвете в пустиня – небивала, несмутима красота посред сурова пустош.

Слизане на бряг, което би могло и да не се случи, но веднъж случило се – става част от всеки живот – както и всичко в Евангелието.

Невероятно идване и невероятна среща – не заобикаляйки ужаса, но минавайки направо, през царството на бесноватите и свинете; това е земя на страданието, там стъпват единствено копита и боси, изранени нозе – образ на един свят без Бог. Всичко това обаче е изтерзан декор на едно друго присъствие – невидимо и отблъскващо, живеещо в пълната си „слава” както то я разбира – свинско стадо и луд, много луд човек.

Ангелската слава е потъмняла и е станала демонска незабравимост. Ето къде е срещата на Божия Син и бесноватите. Вероятно мнозина ще си спомнят думите на св. Йоан Златоуст, че демоните са безтелесни, но ние ставаме техни тела, когато те завладеят душите ни. Тук като че ли има дори повече – тяло, което е така вдемонено, че сякаш е изгубило своята телесност и е съставено от чисто безумие.

Но Бог го вижда такова, каквото е – узурпиран храм. Покорен дворец, осквернено светилище. И за да го видим и ние, Той прави радикален избор – това е другото трудно за възприемане нещо от този разказ – това чудо не прилича на другите – то не е промяна на природния порядък, а е избор. Невероятен и немислим – и Божият Син го прави вместо хората – избира един луд, който изглежда по-безнадежден от едно стадо свине.

Защото така става в неизразимите мигове на живота ни – когато той заприлича на Гадаринската пустош, Божият Син слиза на брега ни и прави избора, на който ние сме неспособни. Макар че си запазваме правото да Го помолим да си отиде, след като стадото свине е издавено.

На този бряг е съсипаното човешко естество и стадото дреболии, които всички освен Бог предпочитат пред него.

Божият Син слиза на този бряг, за да бъде единственият, Който няма да заобиколи човешкия ужас, но ще го срещне и ще го яви такъв, какъвто е. Ще предпочете нас, колкото и безумни да изглеждаме. И това няма да бъде просто липса на милост към стадото свине – ще бъде заставане на страната на човека. Ние обаче живеем в свят, в който подобна постъпка трябва да бъде мотивирана.

Всъщност, това е сторено – от разказа става ясно, че ако демоните са способни да издавят за миг две хиляди животни, какво ли биха могли да сторят на един човек? Вярата ни е упование в правото на Божия Син да ни предпочете. Неговото забравено от нас божествено право.

Мнозина вероятно няма да видят повече от зловеща екстравагантност в това да изгониш легион бесове от един нещастник в стадо свине и да гледаш как всичко избухва в яростно зрелище. Или пък непоносима намеса в порядъка ни – каквото са видели тамошните жители.

Но ще могат ли те да устоят на един прояснен поглед – за пръв път облечен човек, здрав и с разум, кротко седнал в нозете на Божия Син? Няма стадо свине, което да струва повече.

Често се питаме защо това евангелие се чете три пъти през годината. Вероятно защото е твърде важно да не забравяме колко непреклонен е Бог в това да предпочете нас. Именно и само нас – дори и да сме наказание за средата, в която живеем.

прот. Николай Нешков

 

ikoni_6-. .

Пета неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска.

Евангелие според Марк:

(32-34) Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус въврвеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Защо Иисус предсказва на учениците Си какво ще се случи с Него? За укрепване на духа им, та след като чуят предварително за това, мъжествено да понесат (когато това се сбъдне) и да не бъдат поразени от внезапността; а заедно с това те трябвало да знаят, че Той ще пострада по Своя воля. Защото, който предвиди (страданията), той може и да ги избегне; а щом не ги е избегнал, е явно, че доброволно предава себе си на страдания. Но тъй като трябвало да открие за Своето страдание само на най-близките Си ученици, Той и изпреварва всички по пътя, желаейки да отдели учениците от народа. Чрез изпреварването на всички и чрез бързината Си по пътя Господ показва още и това, че Той бърза към страданието и не бяга от смъртта заради нашето спасение. Макар че онова, което изказва Той в този случай, е прискръбно, за всичко това утешава с думите, че на третия ден ще възкръсне.

(35-38) Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Друг Евангелист (Мат. 20:20) разказва, че майка им (на Иаков и Йоан) пристъпила към Иисус. Но вероятно се случило и едното, и другото: тези двама апостоли, срамувайки се от другите, изпратили напред майка си, а после и сами се приближили отделно, както Евангелистът описва това, като казал: приближиха се до Него, тоест пристъпили отделно, отдалечавайки се от другите. И какво поискали те? Възлизането (на Христа) в Йерусалим (за което Той беседвал с учениците) те разбрали така, че Той отива да приеме чувственото царство и вече след възцаряването Си ще претърпи тези страдания, за които предрекъл. Мислейки по такъв начин, те молят да седнат от дясната и от лявата страна на Христос. Затова и Господ ги укорява, като неразбиращи какво искат: Не знаете – казва, – какво искате. Вие мислите, че Моето царство ще бъде чувствено и затова искате чувствено сядане; не, това не е така; това е по-високо от човешкия разум. И да седне някой отдясно на Мен е най-велико дело, превишаващо и Ангелските чинове. При това вие мечтаете за слава, а Аз ви призовавам на смърт. Чаша и кръщение Той нарича кръста – чаша, защото кръстът, като чаша (вино), скоро трябвало да Го доведе до (смъртен) сън – и Той бил готов да приеме чашата на страданията като сладко за Себе Си питие, а кръщението – защото чрез кръста Той извършил очистване на греховете ни. Но учениците, не разбирайки Господните слова, дават от своя страна обещание, мислейки, че Той говори за чувствена чаша и за това кръщение, което съществувало при иудеите, които преди вкусване на храна се умивали.

(39-40) Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

Вие – казва – ще встъпите в подвига на мъченичеството и ще умрете за истината; но да дам да се седне… не зависи от Мене”. Но тук възникват две недоумения. Първото: приготвено ли е за някого това сядане? Второто: нима Владиката на всичко не може да даде това сядане? Отговаряме: никой няма да седи нито отдясно, нито отляво. А ако чуеш, че в Писанието многократно се говори за такова седене, то разбирай не седене (в собствения смисъл на думата), а висше достойнство. А думите: не зависи от Мене имат следния смисъл: „За Мене, праведния Съдия, не е свойствено да ви дам такова достойнство само поради любовта Ми към вас; в противен случай не бих бил правосъден. Но тази почест е приготвена само за подвизаващите се. Това е както, ако някой правосъден цар е поставил някой подвижник по-високо от другите, а любимците му, като дойдат, му кажат: „Дай ни венци”. Тогава царят, разбира се, би отговорил: ,Да зависи от мене да дам, но който се подвизава и победи, за него и е приготвен венец”. – И така вие, синове Зеведееви, може би и да бъдете мъченици за Мене; но ако някой заедно с мъченичеството има и всяка друга добродетел повече от вас, той ще има предимство пред вас”.

(41-45) И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Учениците, разсъждавайки все още по човешки, изпаднали в завист: затова и негодуват срещу двамата Апостоли. Впрочем кога? Когато видели, че молбата на последните не е приета от Господа, а е отхвърлена, тогава и започнали да негодуват. Докато Господ Сам проявявал предпочитание към Иаков и Йоан, останалите ученици, виждайки това, търпели. Но когато тези двама ученици започнали сами да молят за себе си почести, то останалите вече не изтърпели. Толкова несъвършени били все още те по това време! Но после ще видим как всеки от тях отстъпвал първенство на другия. А сега Христос ги лекува, след като отначало ги усмирил и за това ги приближил до Себе Си, което се и означава с думите: като ги повика. После показва, че да се грабва честта на другите и да се домогва човек до първенство, е дело на езичеството. Защото езическите владетели насилствено покоряват другите под своята власт. „А Моите – казва – ученици не са така. Но който от тях иска да бъде велик, нека да служи на всички”. Защото това е и признак на велика душа – от всички да търпи и на всички да служи. За това има и пример наблизо. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата си откуп за мнозина. А това е повече от служението. И наистина – не само да послужиш, но и да умреш за този, на когото служиш – какво по-високо и по-чудно от това може да има? Но това служение и смирение на Господ било висота и слава както за Самия Него, така и за всички. Защото преди въчовечаването Той бил познат само на Ангелите, а след като станал човек и претърпял разпятие, има не само тази небесна слава, но приел и другата и царува над цялата вселена.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.

 
church_orthodoxcross

Неделя Кръстопоклонна.

Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.

Издигнал се доброволно на кръста,
дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже,
възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си,
дай ни победа над враговете,
оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.

Евангелие според Марк:

(34-37) И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Тъй като Петър се възпротивил на Христа, Който желаел да предаде Себе Си на разпятие, то Христос събира народа и казва на всеослушание, насочвайки думите си най-вече против Петър: „Ти не одобряваш това, че вземам кръста, а Аз ти казвам, че нито ти, нито някой друг ще се спаси, ако не умрете за добродетелта и истината”. Забележи, Господ не казал: „Нека да умре и този, който не би искал да умре”, а: който иска. „Аз – казва – никого не принуждавам. Призовавам не за зло, а за добро; и затова, който не иска, той и не е достоен за това”. Какво означава да се отрече човек от себе си? Ще разберем това, когато узнаем какво означава да се отрече човек от някой друг. Който се е отрекъл от някой друг – от баща си, от брат си или от някой от домашните си, той, макар и да гледа как го бият или убиват, не обръща внимание и не състрадава, след като е станал чужд за него. Така и на нас Господ ни повелява и ние заради Него да презрем тялото си и да не го щадим, макар и да ни бият или порицават. Казано е: да вземе кръста си, тоест позорна смърт, тъй като тогава кръстът бил считан за оръдие за позорна смърт. И тъй като разпъвали и мнозина разбойници, затова добавя, че заедно с разпятието човек трябва да има и други добродетели; защото това означават думите: и Ме последва. И тъй като повелението да предаваме себе си на смърт би могло да ни се стори тежко и жестоко, Господ казва, че то, напротив, е твърде човеколюбиво. „Защото, който погуби душата си, но заради Мене, а не като екзекутиран разбойник или самоубиец (в този случай смъртта няма да бъде заради Мене), той – казва – ще намери душата си, докато мислещият да придобие душата си, ще я погуби, ако не устои по време на мъчение. Не Ми казвай, че този последният ще запази живота си: защото, ако той би придобил дори целия свят, всичко би било безполезно”. Спасението не може да се купи с никакво богатство. В противен случай, онзи, който е придобил целия свят, но е погубил душата си, би отдал всичко тогава, когато гори в пламъка, и по такъв начин би се откупил. Но такъв откуп там е невъзможен. Тук се затварят устата и на тези, които, следвайки Ориген, казват, че състоянието на душите ще се промени към по-добро, след като те бъдат наказани съразмерно греховете си. Нека чуят, че там по никакъв начин няма да могат да дадат откуп за душата си и да се мъчат само в тази мяра, колкото уж би било нужно за удовлетворяването за греховете.

(38) Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

Не е достатъчна само вътрешната вяра; иска се и изповядване от устата. Защото, тъй като човекът е двойствен, то двояко трябва да бъде и освещението, тоест освещението на душата посредством вярата и освещението на тялото посредством изповядването. И така, който се срами да изповяда разпнатия за свой Бог, от него и Той ще се срами, и ще го признае за Свой недостоен раб, когато дойде вече не в смирен вид, не в унижението, в което се явил тук преди и заради което някои се срамуват от Него, а в слава и с ангелското войнство. След като казал за славата Си и желаейки да ни научи, че ненапразно споменава за нея, Господ казва, че някои от тук стоящите, тоест Петър, Иаков и Йоан, няма да умрат, докато не им покаже в Своето преображение това, с каква слава ще се яви по време на пришествието. Защото преображението е не нещо друго, а предзнаменование на второто пришествие. Така ще просияе по това време Самият Той; така ще просияят и праведниците.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.

 
ikoni_    2

Неделя на прошката.

Евангелие според св.ап. Матей, 6 гл.:

14-21: Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец.

Отново ни учи да бъдем незлопаметни. А за Отца ни напомня с цел ние, като деца на такъв Отец, срамувайки се от Него, да не бъдем злобни подобно на зверовете.

Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

Добросърдечният Бог повече от всичко мрази безжалостността и зверството, затова и ни забранява да бъдем такива.

Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за ба се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

Помрачаването на лицето е приемане на мрачен вид, тоест когато някой изглежда не такъв, какъвто е, но притворно приема скръбен вид.

А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

Помазването с елей след умиването у древните било знак за радост: така и ти покажи, че се радваш. Но под елей се разбира и милостиня, а под наша глава – Христос, Когото трябва да помазваме с милостини. А да умиваш лицето си, значи да очистваш душата и да умиваш чувствата със сълзи.

Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат. Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

След изгонването на болестта на тщеславието, Той говори за нестяжанието, защото хората придобиват много имущество за тщеславие. И показва суетността на земното съкровище, защото червеят и тлението развалят храната и дрехите, а крадци крадат златото и среброто. След това, за да не каже някой: „не всички крадат”, Той казва: дори и нищо подобно да не стане, само това, че се предават на грижи за богатството, е голямо зло и бедствие за душата: защото се грижат за тленни неща и забравят за Бога.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.