13-та Неделя след Неделя подир Въздвижение.

Евангелие според св. ап. Лука, гл. 18:

(18-23) И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имащ продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небета, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се защото беше твърде богат.

Според някои този човек бил зъл хитрец, който търсел да улови Иисуса на думи. Но е по-вероятно да е бил сребролюбец, понеже и Христос го изобличил именно като такъв. Пък и евангелист Марко казва, че някой се затекъл, паднал на колене и попитал Иисуса, а Той го погледнал и го възлюбил (Марк. 10:17, 21). И така, този човек бил користолюбив. Той дошъл при Иисус с желание да научи за вечния живот. Може би и в този случай се ръководел от страстта към придобивките. Защото никой толкова не желае дълъг живот, както користолюбивият. И така, той мислел, че Иисус ще му посочи начин, по който да живее вечно, да притежава имот и така да се наслаждава. Но когато Господ казал, че средство за постигането на вечен живот е нестяжателността, той, сякаш упреквайки себе си за въпроса и Иисус за отговора, си отишъл. Той се нуждаел от вечен живот, защото имал богатства за много години напред. А щом трябва да се откаже от имота и да живее в явна бедност, каква нужда има от вечния живот? Той идва при Господа като при обикновен човек и учител. И за да покаже, че при Него не трябва да идват като при обикновен човек, Господ казва: Никой не е благ, освен един Бог. Ти, казва Иисус, Ме нарече благ и освен това добави учителю? Струва ми се, че Ме смяташ за един от многото. Ако е така, Аз не съм благ, защото никой човек собствено не е благ, благ е само един Бог. Затова, ако искаш да Ме наричаш благ, наричай Ме благ като Бог, а не идвай при Мене като при обикновен човек. Ако пък Ме смяташ за един от обикновените хора, не Ме наричай благ. Защото наистина благ е само Бог, Който е Сам в Себе Си и е начало и източник на благостта. А ние, хората, които дори да сме добри, не сме такива сами по себе си, но поради участие в Неговата благост, имаме доброта, смесена и способна да се скланя към злото. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай и прочее. Законът забранява преди всичко това, в което най-лесно падаме, а после и онова, в което падаме рядко и малцина, като например прелюбодейството, понеже то е огън отвън и отвътре, убийството, понеже гневът е страшен звяр, а кражбата е по-маловажна и в лъжесвидетелство може да не падаме често. Затова най-напред се забраняват първите престъпления, понеже ние лесно падаме в тях, макар и в друго отношение да са по-тежки. А кражбата и лъжесвидетелството законът поставя на второ място, защото не се извършват често и не са толкова важни. След тези престъпления законът е поставил греха против родителите. Защото, макар и тежък, той не се случва често и малко са онези звероподобни хора, които се решават да оскърбяват родителите. Когато юношата казал, че е опазил всичко това от младини, Господ му предлага върха на всичко – нестяжателността. Виж, законите предписват наистина християнски начин на живот. „Всичко, което имаш, продай”. Защото, ако оставиш нещо, значи си негов раб. И раздай не на богати роднини, а на сиромаси. Според мен и думата „раздай” изразява мисълта, че имотът трябва да се разделя с разсъждение, а не както дойде. И тъй като при нестяжателността човек трябва да има и всички останали добродетели, Господ казва: върви след Мене, тоест бъди и във всяко друго отношение Мой ученик и Ме следвай винаги, а не така, че днес да Ме следваш, а утре да те няма. Като на користолюбив, Господ обещава на началника съкровище на небесата, но той не Го послушал, защото бил роб на своите съкровища, и се наскърбил, като чул, че Господ му внушава да се лиши от имот, докато той желаел вечния живот именно за това, при изобилието от богатства да живее вечно.

Скръбта на началника показва, че той бил добронамерен човек, а не зъл хитрец. Защото никой от фарисеите никога не се наскърбявал, те по-скоро се ожесточавали. Известно ми е, че великият светилник на вселената – Златоуст, смятал, че юношата желаел истински вечен живот и го обичал, но бил завладян от силна страст – сребролюбието, обаче не е неуместна и изказаната тук мисъл, че той желаел да живее вечно, защото бил користолюбец.

(24-30) Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

След като богаташът се наскърбил, като чул за необходимостта да се отрече от богатството, Господ с чудно сравнение обяснява колко трудно е за онези, които притежават богатство, да влязат в царството Божие. Не казал, че (за богатите) е невъзможно да влязат, но че е трудно. Защото не е невъзможно да се спасят. Ако раздадат богатството си, те могат да получат небесните блага. Но да се направи първото не е леко, защото богатството свързва по-здраво от вериги и онези, които то е подчинило, трудно могат да го отхвърлят. По-нататък Господ обяснява защо това е невъзможно. По-лесно е, казва, камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да се спаси. Камилата по никой начин не може да мине през иглени уши, независимо дали под този образ ще разбираш самото животно или дебело корабно въже (гр. κάμιλος озн. „корабно въже“). Ако пък е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да се спаси, а първото е невъзможно, толкова по-невъзможно е да се спаси богатият. Какво трябва да кажем? Преди всичко, че богатият наистина не може да се спаси. Не ми казвай, че някой богат е раздал всичко, което е имал, и се е спасил. Защото той се е спасил не в богатството, а когато е станал беден, и се е спасил като пристойник на дома, а не като богаташ. Едно нещо е пристойникът, а друго – богаташът. Богаташът събира богатство за себе си, а на пристойника е поверено богатство, предназначено за други. Затова и онзи, когото посочваш, ако се е спасил, не се е спасил с богатството, но както казахме, или отказвайки се от всичко, което е притежавал, или разпореждайки се добре с имота, като пристойник. После забележи и това, че за богатия е невъзможно да се спаси, а за онзи, което има богатство, е трудно. Господ сякаш казва така: който е завладян от богатството, който е негов роб и подчинен, няма да се спаси; но който има богатство и го държи в своята власт, а не е сам под властта му, той трудно може да се спаси поради човешка немощ. Защото невъзможно е да не злоупотребим с това, което имаме. Затова, докато имаме богатство, дяволът се старае да ни улови, за да го употребяваме въпреки правилата и закона за управлението, и неговите мрежи трудно могат да се избегнат. А бедността е добра и е почти невъзможно да бъде изкушена. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. Който има човешки начин на мислене, тоест се увлича от долното и е пристрастен към земното, за него се казва, че е невъзможно да се спаси, а за Бог това е възможно; тоест ако някой има за свой съветник Бога, ако за учители си вземе Божиите оправдания и заповедите за нищетата и Го призовава на помощ, ще може да се спаси. Защото наше дело е да пожелаваме доброто, а да се върши е Божие дело. И иначе: ако ние, като се извисим над всяко човешко малодушие относно богатството, пожелаем да придобием приятели с неправедно богатства ние ще се спасим и ще бъдем проводени от него във вечните обители. Защото по-добре е да се откажем от всичко, или ако не сторим това, поне да направим бедните свои съучастници, и тогава невъзможното ще стане възможно. Макар, без да се откажем от всичко да не можем да се спасим, но по Божието човеколюбие е възможно да се спасим и в случай, ако отделим известна част за истинска полза.

 

*Както обяснява блаженият Теофилакт в тълкуванието на Евангелие от Матея (19:24), някои смятала това за корабно въже което се употребявало при хвърлянето на котва. Б. пр.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.