Трета неделя след Пасха – на св. Мироносици.

 

 

Евангелие според св. Марк:

(42-47) И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, – дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета (благообразен съветник – слав.), който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.

Блаженият Йосиф, служейки още на закона, признал Христа за Бог, затова и дръзнал да извърши похвален подвиг. Той не почнал да размишлява: „Ето, аз съм богат и мога да изгубя богатството си, ако поискам тялото на Този, Който е осъден за присвояване на царската власт, и ще стана омразен на иудеите” – той не размишлявал в себе си за нищо подобно; но като оставил всичко, като по-малко важно, поискал едно – да предаде на погребение тялото на осъдения. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; защото мислел, че Христос дълго време ще издържи страданията, както и разбойниците: затова и попитал стотника: Дали отдавна е умрял?, тоест: „нима е умрял отдавна?”. След като получил тялото, Йосиф купил плащеница и като снел тялото, го обвил с нея, честно предавайки честното тяло на погребение. Защото и той самият бил Христов ученик и знаел как да почете Владиката. Той бил благообразен (слав.), тоест почтен, благочестив и безукорен човек. Що се отнася до званието съветник (слав.), то това е било известно достойнство, или по-добре казано, гражданска длъжност и служба и тези, които я заемали, трябвало да водят делата на съдилището и тук често били подлагани на опасности от злоупотреби, свойствени за това място. Нека чуят богатите и занимаващите се с обществени дела, как достойнството на съветник ни най-малко не пречело на добродетелта на Йосиф. Името „Йосиф” означава приношение, а „Ариматей” – вземи го. Нека и ние, по примера на Йосиф, винаги да имаме усърдие към добродетелта и да взимаме него, тоест истинското благо. Да се сподобим да приемем и Иисусовото тяло посредством светото Причастие и да го положим в гроб, изсечен от камък, тоест в душа, твърдо помнеща и незабравяща Бога. Да бъде душата ни изсечена от камък, тоест, имаща своята твърда опора в Христа, Който е Камък. Да обвием това Тяло в плащеница, тоест да го приемем в чисто тяло (защото тялото е като плащеница на душата). Божественото тяло трябва да се приема не само в чиста душа, но и в чисто тяло. И човек трябва именно да го обвие, тоест да го покрие, а не да го държи открито. Защото тайнството трябва да бъде покрито, съкровено, а не открито.

 

(1-8) След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Нищо велико и достойно за Божеството на Иисус не мислят жените, когато седят при гроба и купуват миро, та, според иудейския обичай, да помажат тялото, за да бъде то благоухаещо, а не да издава неприятна миризма от тлението, и чрез силата на мирото, изсушаваща и поглъщаща влагата на тялото, да се запази невредимо. Ето за какво мислели жените. И много рано, след изгрев – слънце (същото, което при евангелист Матей е – като мина събота, на разсъмване, а при Лука – много рано) в първата от съботите (слав.), тоест в първия ден на седмицата (понеже съботи се наричали дните на седмицата, а първа – е първият ден, като станали, отиват на гроба и размишляват: кой ще им отвали камъка? Но докато те размишлявали за това, ангел отвалил камъка, макар жените да не почувствали това. Така и Матей казва, че ангелът отвалил камъка, след като жените дошли. Но Марко премълчал за това, защото Матей вече казал от кого бил отвален камъкът. И ако Матей казва, че ангелът е седял върху камъка, а Марко – че жените като влезли в гроба, го видели да седи вътре, то не бива да се смущаваме от това. Защото те са могли да видят ангела седящ вън върху камък, както е казано при Матей; могли са да го видят и вътре в гроба, като изпреварил ги и влязъл там. Впрочем някои казват, че при Матей били споменати едни жени, при Марко – други, а Магдалина била спътница на всички, като най-усърдна и ревностна. Явилият се ангел казал на жените: Не се плашете. Отначало той ги освобождава от страха, а после благовести за възкресението. Нарича Иисуса Христа разпнат: защото не се срамува от кръста, който е спасение за човеците и основание на всички блага. Възкръсна: от какво се вижда това? От това, че Го няма тук. И искате да се уверите? Ето мястото, дето бе положен. За това и отвалил камъка – за да покаже това място. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра. Отделя Петър от учениците като върховен, споменавайки го отделно от тях, по първенство, или ето защо: тъй като Петър се отрекъл, то ако жените бяха казали, че им е повелено да съобщят само на учениците той би казал: „Аз се отрекох, следователно вече не съм Негов ученик, и затова Господ ме е отхвърлил и се е погнусил от мене”, затова ангелът и добавил: и на Петра, тоест, за да не се смути Петър от тази мисъл, че уж не е удостоен и с дума като отрекъл се, и затова вече е недостоен да бъде в числото на учениците. Изпраща ги в Галилея, отвеждайки ги смущение и голям страх от страна на иудеите. Тогава трепет и ужас обхванал жените, тоест те били поразени и от видението на ангела и от страх от възкресението, и затова никому нищо не казаха, понеже се бояха. Или се боели от юдеите, или били обзети от страх от видението дотам, че сякаш загубили разума си. Затова и никому нищо не казали, като забравили всичко, което чули.

 

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.