Положението на жената в християнството.

Автор: Олга Дарманчева

 

Равноправието между мъжа и жената в съвременния християнски свят е последица от продължителен и труден път, който започва от древното езичество, преминава през юдаизма и достига до християнството, което утвърждава човешкото достойнство и на двата пола.

 

В Древна Гърция жените не са участвали в обществения живот, били лишени от право да гласуват и да съдят, от възможност да се разпореждат с имуществото си или да сключват сделки (изключение е Спарта), нямали право сами да напускат пределите на дома си. До омъжването на девойката неин опекун бил баща й или най-близкият мъж родственик, а след встъпването й в брак цялата власт се съсредоточавала у законния съпруг. Също така с различен мащаб било оценявано поведението на мъжа и жената в брака. От съпругата се изисквала вярност, но съпругът имал право да има полови отношения и с други жени (хетери и робини) или с момчета и юноши.1 Когато детето навършело 7-годишна възраст, майката губела правата над него и така всички членове на семейството се намирали под властта на мъжа.

Въпреки съществуването на правни процедури и механизми за развод от страна на съпругата, съпругът разполагал с повече възможности за разтрогването на брака.

В Древен Рим жената също се намирала в неравноправно положение с мъжа. Езическите вярвания, нрави и обичаи още повече унижавали достойнството на жената. Но за разлика от Древна Елада, жените имали определени обществени права: правото да се съдят, да свидетелстват и да търгуват, т.е. те можели да сключват сделки.2

В Древна Елада и Древен Рим най-лошо било положението на робините. Правата им не са били закриляни от закона.3

Малко са историческите данни за живота на древните славяни, от които научаваме, че при тях е съществувал промискуитет4 (безредно полово съжителство между мъже и жени), също и полиандрия (когато двама братя съжителствали с една жена) и снохачество. Жените, които прелюбодействавали, били наказвани със смърт.

В юдаизма достойнството на жената и положението й е варирали от най-висока оценка до най-ниско обезценяване. Високото й положение е идвало от монотеистичната вяра и старозаветните откровения, а робското й положение от езическите култове и влиянието на елинската култура.

Първоначално старозаветната жена заемала високо положение в брака и семейството. Сам Бог, при създаванета на първата човешка двойка, учредил моногамния брак, в който и двамата партньори били равностойни и равноправни. Но от библейската история ние научаваме и за съществуването на полигамия. Израилският брак бил и неразтрогваем. Но, поради нравствения упадък, разводът бил допускан според Моисеевия закон (първоначално само мъжът имал право на развод, но след време и жената получила това право).

В противоположност на гореизложените разбирания за жената, християнството високо издига нейната личност.

Нека отначало подробно да разгледаме основата на християнския принцип за равноценността и равнопоставеността на мъжа и жената, както и какво се крие в основата на техните взаимоотношения.

След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“ (Бт1:26); „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бт1:27). Библията ни дава и друго повествование – защо и как е била създадена първата съпружеска двойка : „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човек жива душа“ (Бт2:7). „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен“ (Бт2:18). „И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)“ (Бт2:21-23). От него се разбира, че Ева е създадена като „помощник…подобен“ на Адам, но това не означава сляпо подчинение, а взаимно допълване.5 Писанието казва: и създаде, доколкото Бог е взел част от вече сътвореното, т. е. взел от вече готовото творение някаква малка част и от нея направил цяло живо същество.6

И благословил ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята…“ (Бт1:28). От тези думи научаваме, че посредством акта на сътворението на човека като мъж и жена, Бог учредил моногамния брак и го благословил, следователно бракът е богоустановен.

Историята на човечеството свдетелства, че християнството първо въвело моногамната форма на брака, като единствено достойна и законна и отхвърлило полигамията в нейната явна или тайна форма.7

Бракът е тайнство, с което естествената любов между мъжа и жената се освещава от Бога. Зааедно с любовта се освещават и семейният живот, раждането и отглеждането на деца. Чрез това тайнство съпрузите придобиват уверение за благословено съжителство.8

Християнството основава своето разбиране за мъжа и жената върху учението за въплъщението.9 Благодарение на Боговъплъщението общението на мъжа и жената в брака се превръща в тайнство, в откриване на истинското Божие присъствие.10

Според православното богословие главна и крайна цел на брака е духовното и нравственото съвършенство на съпрузите11, взаимното им спасение12 и това на техните деца.13 Брачният съюз е общение, благословено от Бога, а неговия най-ясен и дълбок израз намираме в думите на св. ап. Павел (Еф5:20-33).

На съпрузите св. ап. Павел препоръчва да „се покоряват един другиму в страх Божий“ (Еф5:21). Говорейки за взаимното покоряване на съпрузите, апостолът помага за правилното разбиране на последващите му думи, свързани с подчинението на жената от мъжа: „Вие жените покорявайте се на мъжетеи си, като на Господа“ (Еф5:22). Разбира се, че той няма предвид господстващото положение на мъжа към жената, а, че тя следва да открие в общението си с Иисус Христос-Който и за двамата съпрузи е единствен Господ- основанията за отношението си към мъжа. Тази връзка не е едностранно подчинение, все пак мъжа и жената, като „се покоряват един другиму“, се оказват и взаимно подчинени. Ако източникът на това взаимно покоряване е в породения от благоговението „страх Божий“, то неговият израз е любовта.14

Защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата, и Той е спасител на тялото“ (Еф5:23). Трябва да се отбележи, че апостолът разглежда отношенията между мъжа и жената в семейството, което той твърде добре окачествява като „домашна църква“ (Рм16:4; 1К16:19; Кс4:15). В Еф 5:23 се разкрива същността на християнския брак, който е подобен на съюза на Господ Иисус Христос с Църквата. Изхождайки от любимия си образ за Църквата като тяло Христово с глава Христос, апостолът обосновава схващането си за единството в семейството.

„Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф5:24-25). Жертвата на Иисус Христос е образец за любовта на мъжа към жената, любов, която трябвя да стига до саможертва. От жените се иска да пожертват своето себелюбие, а от мъжете-да пожертват себе си. Тук се вижда образът на Църквата като невеста Христова. Тази метафора се среща още в 2К11:2; Отк19:7-8; 21:2,9; 22:17, а също така и в св. Евангелия Мт 9:15; Йн3:29. Образът на Църквата се разкрива още по-ясно в по-нататъшното учение на апостола за християнския брак.

Така по същия начин, със същата преданост и себежертвеност, „са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича“ (Еф5:28). С тези думи апостолът подчертава още веднъж, това което Господ Иисус Христос казва на фарисеите за истинския брак: „Затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мт19:5-6). Затова и св. ап. Павел приема, че жената е едно тяло с мъжа, а той трябва да вижда в нея своето тяло. Любовта не само ги свързва, но позволява те да се сливат и да принадлежат духовно един на друг до такава степен, че апостолът казва: „Който обича жена си, себе си обича“ (Еф5:28).15 „Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ-църквата“ (Еф5:29).

Светият апостол с последователност поддържа жива и мисловна връзка между отношенията мъж-жена и Христос-Църква, посочвайки непрекъснато вторите за образец на първите.

Неговото заключение е, че любовта на мъжа към жената трябва да бъде безпределна, каквато е любовта на Господ Иисус Христос към Църквата- Неговото тяло: „Понеже ние сме членове на тялото Му и от костите Му“ (Еф5:30).

В Еф5:31 апостолът повтаря цитат от Бт2:24 и с тези думи св. ап. Павел ни напомня за първия закон на брачния съюз, закон, който ни е даден след сътворението на жената и който е в човешката природа. „Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата“ (Еф5:32). В своите разсъждения св. ап. Павел тръгва от предобраза и се издига до великата тайна на единството на Църквата с Иисус Христос.

И така, в контекста на цялото Послание до Ефесяни понятието „тайна“ трябва да се разбира като учението за тайнственото съединение между Иисус Христос и Църквата, осъществено чрез Боговъплъщението.

А жената да се бои от мъжа си“ (Еф5:33). Според мнозина православни богослови тези думи не означават, че жената трябва да изпитва страх пред своя съпруг, а че трябва да се страхува да не наскърби мъжа си, да не накърни неговата чест.

От това става ясно, че апостолът развива дълбоко и възвишено учение за християнския брак и го описва като отображение на връзката на Иисус Христос с Неговата Църква.

Освещаващата сила Божия, дарувана на Църквата, се разпростира върху семейството, наричано от апостола „домашна църква“, а от св. Йоан Златоуст „малка Църква“.16

Както се вижда, християнството е единствената религия, която издига брака на такава висота: венчанието се нарича тайнство ( венците, които се слагат по време на православното венчание върху главите на младоженците, не са царски, а мъченически венци-венчаващите се биват уподобявани на раннохристиянските Христови мъченици), а любовта на съпрузите се сравнява с любовта между Бога и човека.

Разбирането на любовта в християнството се отличава много от разбирането й в езичеството. В античната гръцка литература понятието за любов най-често се изразява с думата „ерос“-това е винаги страстна любов, която носи едновременно и наслада, и страдание, това е желание да плениш другия и е любов за себе си. В евангелските текстове тази дума не се среща, а вместо нея се използва думата „агапе“-любов, която дарява; любов за другия, а не за себе си.

Ценностната и моралната структура на християнския брак се определя от факта, че той е моногамен; отношението между мъжа и жената в него е основана на взаимната обич, а също така и на отношението между родителите и децата; християнският брак е извор на човешкия живот на човешкото потомство; мъжът и жената в християнското семейство са проникнати от високото съзнание за родителска отговорност; християнското семейство обръща особено вниманиие върху възпитанието на децата, както и върху възпитанието и усъвършенстването на всички членове на семейството.17

Блаж. Августин е разкрил отношението между мъжа и жената в християнския брак по следния начин: „Бог не е взел жената от главата, за да посочи, че тя не трябва да бъде господарка на мъжа; Той не я взел и от краката, понеже тя не трябва да му бъде робиня; Той я взел от страната на мъжа, за да му покаже, че трябва да бъде негова равноценна спътница и равноправно да стои пред него“.18

Това, което вдъхновява, направлява и ръководи християнския брак, е любовта, изразяваща се както в привързаност, съпружеска вярност и взаимна служба, така и в чиста, безкористна и всеобхватна обич.

Без полово влечение и еротично харесване не е възможен никой истински брак, също и християнския.19 Но ако той се основава само върху тези влечения, той не може да бъде траен, защото не половата, сексуалната и еротичната, а нравствената любов20 свързва съпрузите в брака.

От времето когато Единородният Син Божи стана дете и по Своя спасителен път премина през детската възраст, всяко дете е получило освещение. Известно е, че именно под влияние на християнството, бе признато и утвърдено човешкото достойнство на децата, което е еднакво с това на възрастните.21

Посланието на Православието е, че мъжете заедно с жените са призовани да преодолеят погрешните си „природи“ към богоуподобяване, към единение с Бога, чрез благодатта на Иисус Христос.

Ако живеем според нашата вяра, то не бихме имали необходимост да поставяме строги дефиниции върху отношенията между мъжете и жените. Нашата вяра ни учи, че жената е надарена от Бога с определени свойства и характеристики, които са различни от тези на мъжа и това, по-скоро я въздига като част от Божествения план. Православието по никакъв начин нито намеква, нито толерира принизяването на жената.

 

Бележки

1 Срв. Панчовски, Ив. Жената в езичеството. Църковен вестник, 6/1976, с. 4.

2 Стаматова, К. Ако любов нямам. С., 2006, с. 340.

3 Повече за положението на жената в Древна Гърция и в Древен Рим у Николчев, Д. Брак, развод и последващ брак. Канонично изследване. С., 2006, с. 37-73.

4 Киров, Д. Богословие на обществения живот. С., 2003, с. 47.

5 Трайчев, Ем. Статутът на мъжа и жената в Църквата. Сп. „Богословска мисъл“, 1- 4/2000, с. 101.

6 Срв. Св. Йоан Златоуст, Беседи върху книга Битие. Сп. „Мирна“, 15/2001, с. 51.

7 Шиваров, Н., Киров, Д. Беседи по религия. С., 1992, с.117.

8 Киров, Д. Християнството е вяра. С., 2004, с.45.

9 Трайчев, Ем. Статутът на мъжа и …, с. 333.

10 Трайчев, Ем. Християнският брак и семейство. -В: Богословски размисли. Сборник материали. С., 2005, с.56.

11 Патронос, Г. Бракът в богословието и в живота. Сп. „Мирна“, 15/2001, с.26.

12 Стаматова, К. Ако любов…, с.350.

13 Трайчев, Ем. Християнският брак…, с.57.

14 Стаматова, К. Пос. съч., с. 350.

15 Стаматова, К. Пос. съч., с. 350.

16 Трайчев, Ем. Пос. съч., с.56.

17 Срв. Панчовски, Ив. Достойнство на християнското семейство. Сп. „Духовна култура“, 12/1968, с. 11-14; Панчовски, Ив. Освещаване на семейството. Сп. „Духовна култура“, 11/1977, с. 24-25.

18 Панчовски, Ив. Ценностна и морална структура на християнското семейство. Сп. „Духовна култура“, 9-10/1967, с. 32.

19 Пак там, с.33.

20 Пак там.

21 Киров, Д. Богословие на …, с. 51.