Пета неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска.

Евангелие според Марк:

(32-34) Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус въврвеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Защо Иисус предсказва на учениците Си какво ще се случи с Него? За укрепване на духа им, та след като чуят предварително за това, мъжествено да понесат (когато това се сбъдне) и да не бъдат поразени от внезапността; а заедно с това те трябвало да знаят, че Той ще пострада по Своя воля. Защото, който предвиди (страданията), той може и да ги избегне; а щом не ги е избегнал, е явно, че доброволно предава себе си на страдания. Но тъй като трябвало да открие за Своето страдание само на най-близките Си ученици, Той и изпреварва всички по пътя, желаейки да отдели учениците от народа. Чрез изпреварването на всички и чрез бързината Си по пътя Господ показва още и това, че Той бърза към страданието и не бяга от смъртта заради нашето спасение. Макар че онова, което изказва Той в този случай, е прискръбно, за всичко това утешава с думите, че на третия ден ще възкръсне.

(35-38) Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Друг Евангелист (Мат. 20:20) разказва, че майка им (на Иаков и Йоан) пристъпила към Иисус. Но вероятно се случило и едното, и другото: тези двама апостоли, срамувайки се от другите, изпратили напред майка си, а после и сами се приближили отделно, както Евангелистът описва това, като казал: приближиха се до Него, тоест пристъпили отделно, отдалечавайки се от другите. И какво поискали те? Възлизането (на Христа) в Йерусалим (за което Той беседвал с учениците) те разбрали така, че Той отива да приеме чувственото царство и вече след възцаряването Си ще претърпи тези страдания, за които предрекъл. Мислейки по такъв начин, те молят да седнат от дясната и от лявата страна на Христос. Затова и Господ ги укорява, като неразбиращи какво искат: Не знаете – казва, – какво искате. Вие мислите, че Моето царство ще бъде чувствено и затова искате чувствено сядане; не, това не е така; това е по-високо от човешкия разум. И да седне някой отдясно на Мен е най-велико дело, превишаващо и Ангелските чинове. При това вие мечтаете за слава, а Аз ви призовавам на смърт. Чаша и кръщение Той нарича кръста – чаша, защото кръстът, като чаша (вино), скоро трябвало да Го доведе до (смъртен) сън – и Той бил готов да приеме чашата на страданията като сладко за Себе Си питие, а кръщението – защото чрез кръста Той извършил очистване на греховете ни. Но учениците, не разбирайки Господните слова, дават от своя страна обещание, мислейки, че Той говори за чувствена чаша и за това кръщение, което съществувало при иудеите, които преди вкусване на храна се умивали.

(39-40) Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

Вие – казва – ще встъпите в подвига на мъченичеството и ще умрете за истината; но да дам да се седне… не зависи от Мене”. Но тук възникват две недоумения. Първото: приготвено ли е за някого това сядане? Второто: нима Владиката на всичко не може да даде това сядане? Отговаряме: никой няма да седи нито отдясно, нито отляво. А ако чуеш, че в Писанието многократно се говори за такова седене, то разбирай не седене (в собствения смисъл на думата), а висше достойнство. А думите: не зависи от Мене имат следния смисъл: „За Мене, праведния Съдия, не е свойствено да ви дам такова достойнство само поради любовта Ми към вас; в противен случай не бих бил правосъден. Но тази почест е приготвена само за подвизаващите се. Това е както, ако някой правосъден цар е поставил някой подвижник по-високо от другите, а любимците му, като дойдат, му кажат: „Дай ни венци”. Тогава царят, разбира се, би отговорил: ,Да зависи от мене да дам, но който се подвизава и победи, за него и е приготвен венец”. – И така вие, синове Зеведееви, може би и да бъдете мъченици за Мене; но ако някой заедно с мъченичеството има и всяка друга добродетел повече от вас, той ще има предимство пред вас”.

(41-45) И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Учениците, разсъждавайки все още по човешки, изпаднали в завист: затова и негодуват срещу двамата Апостоли. Впрочем кога? Когато видели, че молбата на последните не е приета от Господа, а е отхвърлена, тогава и започнали да негодуват. Докато Господ Сам проявявал предпочитание към Иаков и Йоан, останалите ученици, виждайки това, търпели. Но когато тези двама ученици започнали сами да молят за себе си почести, то останалите вече не изтърпели. Толкова несъвършени били все още те по това време! Но после ще видим как всеки от тях отстъпвал първенство на другия. А сега Христос ги лекува, след като отначало ги усмирил и за това ги приближил до Себе Си, което се и означава с думите: като ги повика. После показва, че да се грабва честта на другите и да се домогва човек до първенство, е дело на езичеството. Защото езическите владетели насилствено покоряват другите под своята власт. „А Моите – казва – ученици не са така. Но който от тях иска да бъде велик, нека да служи на всички”. Защото това е и признак на велика душа – от всички да търпи и на всички да служи. За това има и пример наблизо. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата си откуп за мнозина. А това е повече от служението. И наистина – не само да послужиш, но и да умреш за този, на когото служиш – какво по-високо и по-чудно от това може да има? Но това служение и смирение на Господ било висота и слава както за Самия Него, така и за всички. Защото преди въчовечаването Той бил познат само на Ангелите, а след като станал човек и претърпял разпятие, има не само тази небесна слава, но приел и другата и царува над цялата вселена.

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.