Неделя на всички светии.

Евангелие според Матея, гл. 10:

(32-36) И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.

С това подбужда към изповедничество, не се задоволява с вярата, пазена в душата, но иска тя бъде изповядана и с уста. Казва: който чрез Мене признае, тоест с Моята сила, защото обикновено изповядваме с помощта на благодатта, пращана свише. И обратно, за отричащите се не казва чрез Мене, но от Мене, и с това показва, че отричане има тогава, когато нямаме висша помощ. Всеки, изповядващ Христа като Бог, ще види Самия Христос да го изповядва пред Своя Отец като верен раб. Напротив, онези, които се отричат, ще чуят: не ви познавам.

 

(37-38) Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.

Виждаш ли, че трябва да се възненавидят родителите и децата, ако искат да ги обичаме повече, отколкото Христа. Но защо говоря за баща, майка и деца? Чуй и повече:

И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Казва, че който не се откаже от този живот и не се предаде на позорна смърт (защото така древните мислели за кръста), не е достоен за Него. И понеже разпъват мнозина, като разбойници и крадци, добавя: а следва подире Ми, тоест живее по Моите закони.

(19:27-30)

Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?

Макар че Петър бил беден и очевидно не оставил нещо голямо, знай, че всъщност и той оставил много. Ние, хората, обикновено се държим здраво и за малкото, а Петър освен това оставил всички светски удоволствия и любовта към родителите, отказал се от роднини и познати и дори от своята воля. А нищо не е толкова скъпо за човека, както собствената воля. Впрочем и всички посочени страсти връхлитат не само богатите, но и бедните. Какво отговорил Господ?

А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена.

Нима наистина ще седнат, както казва Господ? Не. Под този образ е показано само предимството на честта. Нима ще седне и Иуда, който бил заедно с другите, когато Господ изрекъл тези думи? Не, защото това е казано за онези, които решително са последвали Христа, тоест до края, а Иуда не Го последвал до края. Бог често обещава блага на достойните, но когато те се променят и стават недостойни, ги отнема от тях. По същия начин постъпва и с непокорните: често ги устрашава, но не праща беди, ако бързо се променят. Под пакибитие разбирай безсмъртието.

И всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

За да не си помисли някой, че казаното горе се отнася само към учениците, Господ разпространява Своето обещание върху всички, които постъпват подобно на тях. И вместо сродници по плът те ще имат родство и братство с Бога, вместо нивята – рай, вместо каменни къщи – горния Йерусалим, вместо баща – църковните старци, вместо майка – църковните старици, вместо жена – всички верни жени, не в брак, не, но в духовни отношения, в духовна любов и грижа за тях. Впрочем Господ не заповядва просто така и без причина да се отделяме от домашните, а само когато те пречат на благочестието. По същия начин, когато Той заповядва да възненавидим душата и тялото си, не значи, че трябва да убиваме себе си, но че не трябва да се щадим при опазването на Христовата вяра, когато обстоятелствата го изискват. Когато Марко при това казва, че човек ще получи стократно още в този век, трябва да разбираме духовните дарования, които са несравнимо по-високи от земните и служат за залог на бъдещите блага. Онези, които имат тези дарования, се ползват с големи почести, така че всички хора с уважение просят молитвите им, за да получат заради тях божествена благодат. Забележи също, че Бог като Благ дава не само това, което сме оставили, но добавя към него и вечен живот. Постарай се и ти да продадеш имота си и да раздадеш на бедните. А имотът на гневливия е гневът, на прелюбодееца – прелюбодейните му желания, на злопаметния – злопаметството и други страсти. И така, продай и дай на бедните, тоест на демоните, които нямат нищо добро, хвърли страстите си на виновниците за тях, демоните, и тогава ще си имаш съкровище, тоест Христа, на небето на твоя ум. Защото, който става такъв, какъвто е небесният, има небе в самия себе си.

А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.

Тук намеква за иудеите и езичниците. Иудеите, които някога били първи, са станали последни, а ние, езичниците, които сме били последни, сега сме станали първи.

 

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.