Майката на света.

Автор: Олга Дарманчева

Свещената история ни разказва за една велика жена, Майката на света-св. Богородица, която е майката на нашия Спасител.

Пресвета Дева Мария заема важно място в свещената история. Тя стои на водоразделната линия между Стария и Новия Завет и изявява в себе сиповече образа на новозаветната, отколкото на старозаветната жена.

За девството и юношество на св. Дева Мария има малко сведения. По-обстойно говори за нея евангелист Лука и поради това, той основателно е наречен „мариански евангелист“. Предполага се, че той е създател на първия иконографски образ на св. Дева Мария. От Евангелието му разбираме, че той черпил сведения от най-достоверни извори, от очевидци, слушатели и служители на въплътилия се Бог Слово, в това число и от Неговата божествена Майка. При това положение има всички основания да се приеме, че нарисуваният от св. Евангелист Лука морален образ на пресвета Дева Мария е почерпен от действителността.

Сред всички библейски жени тя била избрана да бъде майка на Витлеемския младенец и с пълно право е наречена Богородица: „ и севъплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек“ (трети член от Символа на вярата), т. е. тя е Майка на въплътилия се Бог Слово.

При влизането в Православен храм, веднага забелязваме, че иконата на Божията Майка стои непосредствено до царските двери, щом вдигнем погледа си към апсидата, стената над и зад олтара, виждаме в центъра иконата на св. Богородица, а долу са изписани думите: „Цялото Творение тържествува в Теб, Преблагодатна“.

Пресвета Дева Мария е личност, която винаги е стояла в самото сърце на църковния живот като най-чисто въплъщение на човешката любов, проявена в отговор на Божия любов. На Запад я наричат-Дева, Православната Църква най-често я величае и слави, като Майка, като Богородица.

Църковното учение за Пресвета Дева Мария е основано на Свещеното Писание, разяснено от светите отци и учители на Църквата и точно формулирано, и утвърдено от Вселенските събори. Ние вярваме, че Пресвета Дева Мария е: а) майката на Господ Иисус Христос; б) Приснодева; в) Божията Майка стои по-високо от всички небесни сили и светии, тя е „по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите“; г) след Иисус Христос Богородица е първа наша застъпница пред Бога.

Първата от тези истини е проповядвано още от апостолското време, се потвърждава от свидетелствата на светите отци и църковните учители, от песнопенията и молитвите, също и от вероопределенията на някои от Вселенските събори.

Светите отци, не само не отхвърлят наименованието Богородица, но и много от тях са го използвали в своите творения. През първите векове сл. Р. Хр. те говорят за Девата накратко, но след Третия вселенски събор, на който е осъдена ереста на Несторий, се потвърждава църковната почит към Богородица. Както известно, на събора е било прочетено второто послание на св. Кирил Александрийски до Несторий, което заради вероучителния си характер е останало под името „догматическо послание“. В него св. Кирил Александрийски разяснява термина „Теотокос“-Богородица, разкривайки истината, че вечният Син на Бог Отец и роденият по плът Син на Дева Мария е един и същ и заради това, тя с пълно право трябва да бъде наричана Богородица.

Във вероопределението на Четвъртия вселенски събор, както и в решението на Пети, също категорично се утвърждава истината, че Дева Мария е Богородица.

Втората истина, за св. Богородица, е свързана с приснодевството й, т. е. тя била девица преди, по време и след раждането на Иисуса Христа. В нея хармонично се обединяват майчинството и девството както в плътски, така и в духовен смисъл. Приснодевата остана Дева без да пристъпи към съпружеско съжителство с Иосиф. Ние християни, я прославяме като Приснодева.

Трета истина за св. Дева Мария е свързана с първите две. Тя ни разкрива величието и превъзходството на св. Богородица както над всички земни твари, така и над висшите ангелски чинове.

Четвъртата истина е, че като Майка на родения от нея по плът Син Божи Иисус Христос, тя стои най-близо до Бога и е първата наша застъпница пред Бога, след Иисус Христос.

Почитта към Божията Майка можем да изразим по различни начини: чрез прослава на нейния нравствен подвиг; чрез усърдна молитва към нея; чрез благодарност, че тя е откликвала и откликва на нашите молитви към нея. Ние с обич почитаме св. Богородица, но не й служим, защото само на Бог принадлежи и подобава истинското служение.

Божието Слово е пожелало да се въплъти в една жена, за да приеме човечеството в неговата цялост. Трябва да се отбележи, че Господ не си е послужил с Богородица като с пасивен инструмент. Православната традиция винаги е подчертавала свободния избор на св. Дева Мария, свобода, която е символ на неотменимия образ на Бога в човека. Тя е тази, която е приела Божието Слово и Го е премислила в сърцето си.

За нас християните, Дева Мария е майката на света, втората Ева, майката на Истинския Живот. Тя е носителка на Христовата вяра и на Светия Дух, защото е пречистена, осенена, осветена от Иисус Христос и Духа. По такъв начин уникалното й майчинство придобива универсален смисъл. Пресвета Богородица постоянно ни напомня за своя тежък житейски път: раждането на Иисус Христос в овчарската колиба, бягството с Младенеца в Египет при тежки климатични условия, тревогите за нейния възлюбен Син, обиди, закани и, най-страшното, Голготската жертва за спасението на целия свят.

По думите на прот. Кр. Т., майчината й любов евярна докрай. Тя издържа там, където силни мъже изневеряват. „Благословената между жените“, великата Майка на човечество, Майката на светае стояла пред кръста на своя разпнат и изтерзан Син, а страшните впечатления от Лобното място, грубите шеги на стражата, дивите проклятия на фантазираната тълпа са я потискали, оскърбявали и заплашвали. Но тя всичко изтърпяла-Майката на Осъдения на най-жестоката смърт Син.

Пресвета Богородица е ярък пример за майчина любов и дълг-любов към своя Син, както и дългът към поробеното от греха човечество, дългът към ближния. Майката на Богочовека, чрез своя Син спаси света и издигна жената-майка на онази висота, която й бе отредена от Бога още от самото начало.

Пресвета Богородица е образец и пример за следване, както от жените, така и от мъжете. Първият Христов дар за нас, първото и най-силно откровение за Христовото учение и послание към нас, ние християните, получаваме в образа на жена, която носи в себе си състраданието, добросърдечието, чистотата, невинността, смирението, образа на любовта и на победата на любовта.