животът на архиепископ Серафим

 

Владика Серафим пристига с брат си в България на 6. май 1921 г. До края на дните му предстои да живее в православна страна, управлявана от цар Борис, кръстник на последния руски император, сред добросърдечен народ, запазил признателността си към своите братя освободители и любовта си към руската култура и просвета.

Владиката почитал много българския светец св. Иоан Рилски Чудотворец, като го наричал „красота и слава на Българската църква“.Владика Серафим сам написва акатист на св. Иоан Рилски, тъй като дотогава нямало такъв, създавайки великолепен образец на химнографската литература, който получава широко разпространение сред вярващите. Днес над гроба на владика Серафим в криптата на Руската църква е изобразен именно св. Йоан Рилски.

Владика Серафим учел на смирение, кротост, непрестанно помнене на Бога и искрена любов към ближния. „Зимата е люта, но раят е сладък – казвал той на униващите – ние сме гости на земята, прелетни птици“. „В своя брат ние трябва да виждаме Ангел, на греха му да гледаме като на болест“, често повтарял той. В най-сложните ситуации той учел да бъдем „незлобливи като гълъби и мъдри като змии“. Владиката казвал, че не е достатъчно само чистото изповядване на православната вяра, но и да се живее по тази вяра. Самият той бил прекрасен пример за това. Още от млади години той носел подвига на строгото постничество и непрестанната молитва. Владиката спечелил дълбоката любов на своите енориаши със своята вярност на православието, искрено служение на паството, скромност и доброта. Той се отнасял към хората с неизменна ласка и обичал да повтаря думите на св. Амвросий Оптински: „От ласки – другие глазки“, наричал своите чеда „моя радост, мое съкровище, мои мили и ненагледни дечица“. Децата особено усещали искрената любов и доброта на сърцето му, непрекъснато ходели вкупом след него, а някои като го гледали, си мечтаели да станат свещеници или монаси. Владика Серафим оставял благодатна следа в душата на всеки, който идвал при него за благословение, съвет или утешение. Той горещо се молел за своите духовни чеда, по неговите молитви благополучно се изцелявали болни, разрешавали се и най-сложните проблеми. Владиката се молел и за своите врагове, покорявайки с любовта си недоброжелателите и гонителите. Той поразявал съвременниците си със своята прозорливост – неговите духовни чеда разказват за чудесни случаи на проявление на този негов благодатен дар, а самият той смирено казвал за себе си: „Не съм прозорлив, стана случайно“. Същевременно не одобрявал нездравите проявления в духовния живот, увлеченията по мистицизма и псевдодуховните преживявания.

Когато служел владика Серафим, богомолците, по думите на съвременници, усещали в храма необикновеното присъствие на Божията благодат. Една от неговите духовни дъщери си спомня: „Когато Владиката влизаше в олтара, събираше и възнасяше всички към Бога“. А едно малко момиченце веднъж по време на богослужение възкликнало: „Владико, вие ухаете на рай!“.