животът на архиепископ Серафим

 

След Октомврийският преврат на 1917 година, семинарията във Воронеж била закрита. Архимандрит Серафим станал свидетел нагонения и насилие срещу духовенството. Сам слушал стоновете на монасите от Воронежския Митрофанов манастир, които били заровени живи в земята.(!) Майка му го умолявала да бяга, но архимандрит Серафим винаги и във всичко търсел Божията воля и се обърнал към прозорливия старец Аарон, който се подвизавал във Воронежския Задонски манастир. От неговите думи, той разбрал че по промисъл Божий му предстои да попадне в „добра страничка“ („хорошую сторонушку“). Ден преди навлизането на Червената армия във Воронеж, архимандрит Серафим напуснал града, заедно с брат си иеромонах Сергий. На прощаване майка му, която повече той не видял, го благословила с иконата на Пресветата Богородица с думите: „Поверявам те на покрова на Божията Майка“.

През 1919 година архимандрит Серафим получава назначението ректор на Екатеринославската деховна семинария, но града е завзет от отрядите на Махно и той е назначен във все още свободния от червените, град Симферопол, в качеството на ректор на Таврическата духовна семинария. На 1. октомври 1920 година, на празника на Покрова на Божията Майка, архимандрит Серафим е ръкоположен в санепископ Лубенски, в катедралния събор, в Симферопол. В края на октомври, когато болшевиките нахлули в Крим, владиката поискал от Таврическия епископ Димитрий благословение да остане в Русия. Архиепископът се колебаел и за това прибягнал към жребий. След като се помолил пред Курско-Коренната чудотворната икона на Богородица „Знамение“, той изтеглил листче с надпис „да отпътува“. На 1. ноември 1920 година владика Серафим, заедно със своя брат, отплувал на парахода „Херсонес“ за Константинопол.

След кратък престой в Константинопол, владиката бил назначен отВселенската патриаршия за преподавател по догматика във Висшата духовна школа на остров Халки, където четял лекции на гръцки език. С ходатайството на енориашите на църквата „Свети Николай“ в София, между които имало много военни емигранти, които познавали владиката от Константинопол, през месец май на 1921 година с решение на Висшето църковно управление зад граница, епископ Серафим бил назначен за настоятел на църквата „Свети Николай“ към руското посолство в София и руския манастир „Св. благоверен княз Александър Невски“ в Ямбол.