животът на архиепископ Серафим

Архиепископ Серафим (Николай) Соболев (“владика Серафим”) е един от видните архиереи и богослови на Православната църква в Русия. Той се родил на 1. декември 1881 година в Рязан (бил десето дете в семейството на чиновника Борис Матвеевич Соболев), след което приел името на св. Николай Мирликийски. Неговото раждане, детство и юношество се съпровождали от знамения, които загатвали духовното направление на неговият жизнен път.

Неговата благочестива и дълбоко вярваща майка, Мария Николаевна, горещо желаела той да стане свещенослужител, което съвпадало и с неговото собствено желание. След като завършил с отличие Рязанската духовна семинария, той завършил през 1908 година и Санкт Петербургската духовна академия с научната степен „кандидат на богословските науки“. Когато бил студент в четвърти курс, на 26.01.1908 година, приема монашески постриг с името Серафим, в чест на преподобния Серафим Саровски, прославен през 1903 година. След това бил ръкоположен за свещенодякон, а месец по-късно на 18. март 1908 година за иеромонах.

През следващите десет години отец Серафим работел като преподавател в Житомирската духовна семинария, помощник възпитател в Калужската духовна семинария, инспектор в Костромската духовна семинария и ректор на Воронежската духовна семинария. В смутното време на обществени вълнения и духовни колебания, младият пастир проявявал необикновена твърдост, мъжество и безкомпромисност по въпросите на вярата. Заедно с това, той се отличавал и с необикновена кротост, смирение, доброта и любов към ближните, с което спечелил заслужен авторитет и уважение сред колегите и възпитаниците си. Бъдещият архипастир се срещал със св. Иоан Кронщадски, посещавал знаменитите оптински старци – схиеромонах Иосиф (Литовкин), схиархимандрит Варсануфий (Плиханов), схиеромонах Анатолий (Потапов). Откривал пред тях сърцето си, изповядвал се и се ръководел от техния духовен опит.

Pages: 1 2 3 4