Втора Неделя на Великия пост.

 

Евангелие според Марк:

(1-7) След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

Какво означават думите: След няколко дни? Означават: „След като изминали няколко дни”. След влизането на Господ в Капернаум, мнозина, като чули, че Той е в една къща, се събрали с надеждата за лесен достъп до Него. При това вярата на мъжете, донесли разслабения, била толкова голяма, че те разкрили покрива на къщата и го пуснали. Затова и Господ му дава изцеление, като вижда вярата на тези, които го донесли, или и вярата на самия разслабен. Защото и самият той не би позволил да го вземат, ако не вярваше, че ще бъде изцерен. Впрочем Господ често изцерявал заради вярата само на донасящия, макар носеният да не бил вярващ, и обратно, често лекувал заради вярата на донесения, макар донеслите го да не вярвали. Най-напред Той опрощава греховете на болния, а после лекува болестта – защото най-тежките болести в по-голямата си част са породени от грехове, както и в Евангелието от Йоан Господ обяснява с греховете произхода на болестта на

един разслабен (Йоан. 5:14). Този споменат при Йоан разслабен не е един и същ със споменатия сега: напротив, това са двама различни човека. Защото споменатият при Йоан нямал човек, който да му помогне, а сегашният има четирима; първият бил в къпалнята при Овчи порти, а този – в къща, онзи бил в Йерусалим, а този – в Капернаум. Могат да се намерят и други разлики между тях. Но трябва да се каже, че споменатият при Матей (гл. 9) и тук при Марко е един и същ.

(6-12) Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали!

Фарисеите обвинявали Господ в богохулство за това, че Той опрощавал грехове, тъй като това принадлежи само на Бога. Но Господ им дал и друго знамение за Своето Божество – познаването на сърцата им: защото само на Бога е известно сърцето на всекиго, както казва и пророкът: Само Ти познаваш сърцата (2 Парал. 6:30; 3 Цар. 8:39). В същото време фарисеите, макар и да им било открито от Господа какво имат в сърцето си, остават безчувствени и не отстъпват на Познаващия сърцата им, че Той може да лекува и грехове. Тогава Господ чрез изцеление на тялото удостоверява, че е изцерил и душата, тоест посредством явното утвърждава тайното и посредством по-лекото по-трудното, макар това да им изглеждало по друг начин. Защото фарисеите считали изцелението на тялото, като видимо действие, за по-трудно, а излекуването на душата, като невидимо, за по-лесно, и сякаш разсъждавали така: „Ето измамник, Който отклонява от Себе Си изцелението на тялото, като очевидно дело, и лекува невидимата душа, казвайки: прощават ти се греховете. Ако Той наистина може да изцерява, то навярно би изцерил тялото, а не би почнал да прибягва към невидимото”. Затова Спасителят, показвайки им, че може да направи и едното, и другото, казва: „Кое е по-лесно да бъде излекувано, душата или тялото? Без съмнение, тялото; но на вас ви изглежда, че е обратното. И така, Аз ще изцеля тялото, което в действителност е лесно, а само на вас ви изглежда трудно, и чрез това ще ви уверя в изцелението на душата, което действително е трудно и изглежда лесно само поради това, че е невидимо и недоказуемо”. Тогава казва на разслабения: Стани, вземи си одъра и ходи, та по този начин повече да увери в действителността на чудото, че то не било мечтателно, а заедно с това да покаже, че Той не само е изцерил болния, но и му е дал сила. Така постъпва Господ и с душевните немощи: не само ни освобождава от греховете, но и ни дава сила да изпълняваме заповедите. И така и аз, разслабеният, мога да се изцеля. Защото и днес Христос е в Капернаум, в дома на утешението, тоест в Църквата, която е дом на Утешителя. Аз съм разслабен: защото силите на душата ми са бездействени и трудноподвиж-ни към доброто; но когато четиримата Евангелисти ме вземат и ме занесат при Господа, тогава ще чуя Неговото: Чедо! Защото чрез изпълнението на заповедите ставам син Божий и Ще ми се простят греховете. Но как ще ме занесат при Иисуса? – Като пробият покрива. И какъв е този покрив? Умът, като връх на нашето същество. Върху този покрив има много земя и керемиди, тоест земни дела: но когато всичко това бъде свалено, когато силата на ума бъде разчупена и освободена от тежестта, когато после се спусна надолу, тоест смиря се (не бива да се възнасям, вследствие на облекчаването на ума си, но след облекчаването съм длъжен да се спусна надолу, тоест да се смиря), тогава ще се изцеря и ще взема одъра си, тоест тялото, подтиквайки го към изпълняване на заповедите. Защото трябва не само да стана от греха и да позная своя грях, но и да взема одъра, тоест тялото си, за вършене на добро. Тогава можем да достигнем и съзерцание, така че всички помисли в нас да кажат: Такова нещо не сме виждали, тоест никога не сме имали такова разбиране, както сега, изцелявайки се от разслаблението. Който е очистен от грехове, той наистина вижда.

 

Блаж. Теофилакт Български, архиеп. Охридски.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.