Беседа върху Евангелие от Матей – рождението на Иисуса Христа.

Беседа върху Евангелие от Матей

от светия наш отец Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски

 

 

Книга за рождеството на Иисуса Христа Син Давидов, Син Авраамов

Помните ли нашия съвет, които неотдавна ви дадохме, молейки ви да изслушате всичко, което се говори, със съвършено мълчание и тишина, подобаваща на тайните? Напомних ви за този съвет, защото сега възнамеряваме да влезем през свещените двери и да навлезем в града на великия Цар. Иудеите още три дни преди това получили заповед да се въздържат от съединяване с жени и да изперат дрехите си, когато трябвало да пристъпят към горящата планина, огъня, мрака и бурята, и по-точно, не да пристъпят, но да видят и чуят това отдалече, и те, както и сам Мойсей, се намирали в страх и трепет. Толкова повече благочестие трябва да покажем ние желаейки да слушаме такива важни слова и не да стоим надалече, при димящата планина, но да се изкачим на самото небе: трябва да изперем не телесната си дреха, но да очистим дрехата на душата, да се освободим от всичко житейско. Вие ще видите не мрак, не дим, не буря, но самия Цар, седящ на престола на неизказаната слава, и ангели и архангели, предстоящи със страх пред Него, и безчислени сонмове светии.

Такъв е Божият град, вместващ в себе си църквата на първородните праведни духове, множество ангели, тази честна кръв на поръсването, посредством която е съединено всичко, небето е приело земното, земята е приела небесното, и е настъпил мир, отдавна желан за ангелите и светиите. В този град е поставено блестящото и славно знамение на кръста, Христовите доспехи, начатъците на нашето естество, богатствата на нашия Цар. Всичко това подробно ще узнаеш от Евангелията. И ако тръгнеш след нас в подобаващо безмълвие, можем да те разведем навсякъде и да ти покажем къде лежи смъртта, прикована на кръста, къде е повесен грехът, къде са многочислените и дивни паметници на тази война и битка. Тук ще видиш свързания мъчител и след него множество пленници: ще видиш твърдинята, от която проклетият демон някога е правел своите набези навсякъде: ще видиш убежищата и пещерите на този разбойник, вече разрушени и отворени: защото и тук е идвал Царят, пред Когото всичко е паднало. Не се уморявай, възлюбени. Ако някой започне да ти разказва за видимата война, за трофеите и победите, ти няма да можеш да се наслушаш и при такъв разказ ще забравиш за храната и питието. И ако този разказ е така приятен, то колко повече настоящият. Представи си, не е ли възхитително да слушаш как Бог, станал от небето и царския престол е слязъл на земята и в самия ад, как се е опълчил за борба как дяволът се е борил с Бога, но с Бога, скрит в човешко естество. И което е особено удивително, ти ще видиш, че смъртта е разрушена от смъртта, че клетвата е изтребена от клетвата, че мъчителството на дявола е прекратено чрез това, което му е давало сила. И така, да станем и да не се предаваме на сън: виждам, че вратите вече са отворени за вас, да влезем през тях с цялото благочиние и трепет: да влезем през самите двери. Кои двери?

Книга за живота (родството – слав.) на Иисуса Христа, син Давидов, син Авраамов. (Мат. 1:1).

Какво говориш? Ти обеща да говориш за Единородния Син Божий, а споменаваш за Давид, за човек, родил се след безчислени родове, и го наричаш баща и прародител? Почакай, не искай да узнаеш всичко наведнъж, но постепенно и малко по малко. Ти още стоиш пред вратите на самия праг: защо бързаш да влезеш във вътрешността? Още не си разгледал добре всичко външно. Засега още няма да ви говоря за това раждане, нито за това, което станало след него: то е необяснимо и неизказано. Още преди мен пророк Исаия ти е казал за него: рода Му кой ще обясни (Ис. 53:8)?

И така, ние сега не говорим за вечното раждане, но за човешкото и земното, станало пред хиляди свидетели. И ще говорим само това, което е възможно за нас, по мярата на получената от нас благодат на Духа. Защото и за това раждане не можем да говорим с пълна яснота, тъй като и то е твърде чудно. И така, не мисли, че слушаш за раждане, но чувайки, че Бог е дошъл на земята, размисли и се ужаси. Това е било така удивително и чудно, че и ангелите в хор въздали слава на Бога за целия свят, и пророците много преди тях се изумявали от това, че Той се яви на земята и живя между людете (Варух. 3:38). Защото е много странно да слушаш, че Бог, непристъпният, неизреченият, непостижимият и равен на Отца, е благоволил да премине през девическа утроба, да се роди от жена, да има за предци Давид и Авраам. И какво говоря: Давид и Авраам? Дори, което е още по-удивително, тези жени блудници, за които неотдавна споменахме. Слушайки това, не си представяй нищо низко. Напротив, още повече се удивлявай, че Синът на безначалния Отец, истинният Син, е благоволил да се нарече син Давидов, за да те направи син Божий: благоволил е да има за Свой баща раб, за да направи Господа Баща на теб, раба. Виждаш ли какви са Евангелията в самото начало? Когато слушаш, че Синът Божий е син Давидов и Авраамов, вече не се съмнявай, че и ти, който си син Адамов, ще бъдеш син Божий. Защото Той не би започнал напразно да унижава Себе Си така, ако не искаше да ни възвиси. Той се е родил по плът, за да се родиш ти по Дух: защото с това, че се е родил от жена, Той се е уподобил на нас: а с това, че се е родил не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Светия Дух, предвещава висшето и бъдещо раждане, което възнамерява да ни даде от Духа. Такова е било и всичко останало, такова е било и кръщението: то имало в себе си нещо ветхо, и нещо ново. Защото приемането на кръщение от пророка показва нещо ветхо, а това, че слиза Духът, показва нещо ново. Представи си, че някой, застанал между двама души, стоящи далече един от друг, с протегнал ръце към тях, едната към единия и другата към другия, и ги е съединил: така постъпил Христос, Синът Божии, съединявайки ветхия завет с новия, божественото естество с човешкото, Своето с нашето, небесното със земното. Виждаш ли блясъка на Божия град? Каква светлина те осия при самия вход! Как веднага ти показа Царя в твоя образ, точно посред стана! Защото в стана царят невинаги се явява в собственото си величие: но често, свалил порфирата и диадемата, се облича в дрехата на воин. Впрочем земният цар постъпва така, за да не би, ставайки известен, да привлече към себе си неприятелите: а небесният Цар напротив, прави това, за да не би, ставайки известен, да накара врага да избяга преди сражението с Него и да смути Своите. Защото Той се стреми да спасява, а не да плаши. Затова и е наречен с името Иисус. Името Иисус не е гръцко, а еврейско: на гръцки то означава: Спасител. А Той се нарича Спасител, защото е спасил Своя народ.

Виждаш ли как евангелистът окрилява слушателя, говорейки по обикновен начин, и все пак, показвайки на всички нас това, което надхвърля всяко очакване? И едното, и другото от тези имена били добре известни на иудеите; Тъй като трябвало да се извърши необичайното, то образите предшествали самите имена, за да бъде предварително отстранено всяко неприятно чувство от новото. Така приемникът на Мойсей, въвел народа в обетованата земя, също се нарича Иисус. Ето образа, а ето и истината: единият ги въвел в обетованата земя, а другият ги води към небето, към небесните блага: единият след смъртта на Мойсей, а другият като цар на вселената. Но за да не изпаднеш в заблуждение от сходството на имената, чувайки името Иисус, евангелистът е добавил: на Иисуса Христа, син Давидов, син Авраамов. Приемникът на Мойсей не бил син Давидов, а произлизал от друго коляно.

Но защо евангелистът не е казал първо: син Авраамов, и след това: син Давидов? Защото Давид бил в особена слава пред всички иудеи, както със своята знаменитост, така и по време, защото бил умрял не толкова отдавна, както Авраам. Макар че Бог дал обещание и на единия, и на другия, но за обещанието, дадено на Авраам, като за отдавнашно, се говорело малко, а обещанието, дадено на Давид, като скорошно и ново, било в паметта на всички. Иудеите сами казват: Христос ще дойде от Давидовото семе, и от градеца Витлеем, отдето беше Давид (Йоан. 7:42). И никой не наричал Христа син Авраамов, а всички Го наричали син Давидов.

Но откъде става ясно, ще попиташ ти, че Христос произлиза от Давид: Той не се е родил от мъж, но само от Жена, а евангелистът не представя родословието на Девата. И така, откъде можем да знаем, че Христос е бил потомък на Давид? Тук се срещат два въпроса: защо не е показано родословието на Майката, и защо се споменава за Йосиф, който не е участвал в раждането на Христа? Едното изглежда излишно, а другото липсва. Какво трябва да решим най-напред? Това, дали Девата произлиза от Давид? Слушай, Бог заповядва на Гавриил да отиде при една Девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома и отечеството Давидово (Лук. 1:27 – слав.). Каква по-голяма яснота можем да желаем, когато слушаме, че Девата е била от дома и отечеството на Давид?

Оттук вижда ли се, че и Йосиф произлизал от същото поколение? Защото имало закон, който заповядвал да се взима жена от същото коляно, а не от друго. А патриарх Иаков предсказал, че Христос ще произлезе от Иудиното коляно, като казал: скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите (Бит. 49:10). Ако искаш и друго доказателство, то не липсва. При иудеите не било позволено да се взема жена не само от друго коляно, но и от друг род или племе. И затова, ако отнесем думите – от дома и отечеството Давидово – към Девата, казаното ще бъде несъмнено: а ако го отнесем към Йосиф, казаното за него ще се отнася и за Девата. Защото, ако Йосиф е бил от дома и отечеството Давидово, то би взел жена не от друг род, а от същия, от който произлизал сам. Ще кажеш: а ако е постъпил против закона? Евангелистът е изпреварил твоето разсъждение и е засвидетелствал, че Йосиф бил праведен. След като си получил свидетелство за неговата добродетел, ти не можеш да кажеш, че той е нарушил закона. Бидейки толкова човеколюбив и безпристрастен, че дори тогава, когато го тревожело подозрение, той не искал да подложи Девата на изтезание, би ли нарушил закона заради плътско удоволствие? Стоейки с ума си над закона (защото да я отпусне, и при това тайно, било присъщо само на човек, стоящ над закона), той би ли извършил нещо беззаконно, и при това без никаква причина?

Но ако евангелистът беше представил родословието на Девата, биха го сметнали за въвеждащ нещо ново: затова, за да знаем коя е била Мария и откъде произлизала, и в същото време да не бъде нарушен обичаят, той представил родословието на Нейния обручник и показал, че той произлиза от дома Давидов. Защото, когато това е доказано, също така е доказано, че Девата е била от същия род. Можем да приведем и друга причина, по-тайнствена, поради която е премълчано за предците на Девата; но сега не е време да я откриваме, защото много е говорено. И така, с това ще завършим изследването на нашите въпроси, и ще се постараем добре да запазим в паметта си това, което ни беше обяснено. Ако запазите в паметта си всичко това, ще възбудите у мен още по-голяма готовност към обясняване на следващото: а ако го оставите без внимание и не го задържите в паметта, и аз няма да имам желание да ви изяснявам следващото. И земеделецът няма да има желание да обработва земята, в която са погинали всички семена, посети от него преди това. Затова ви моля да обмислите казаното. От подобни размишления произлиза велико и спасително благо за душата. Защото с тях ние можем да угодим на Бога, и при духовни беседи нашите уста не се оскверняват с укори, срамни думи и ругателство. Ние ще станем страшни и за демоните, когато въоръжим езика си с такива беседи. И в по-голяма степен ще привлечем към себе си Божията благодат, и нашият поглед ще стане по-проницателен по отношение на божествените предмети: защото Бог ни е дал зрение, уста и слух, за да Му служат всички наши членове, и непрестанно да Му въздаваме благодарност. Както тялото, наслаждавайки се на чистия въздух, става по-здраво, така и душата, хранейки се с тези размишления, става по-умна.

Не ти ли се е случвало да видиш, че от телесните очи, когато те дълго престояват сред дим, текат сълзи, а на свеж въздух, сред ливадите, при изворите и в градините, те стават по-силни и здрави? Същото става и с душевното зрение. Ако то е насочено към ливадата на духовните писания, то става чисто, ясно и проницателно, така че може да вижда бесовските навети: а ако остане в дима на житейските грижи, непрестанно ще пролива сълзи, ще плаче и в този, и в бъдещия век. Защото човешките дела са подобни на дим и нищо не причинява такава болка на душевното зрение и не го помрачава така, както множеството житейски грижи и пожелания. Както обикновеният огън, обхващайки влажното и подгизнало вещество, предизвиква силен дим: така и всяка похот предизвиква силен дим и навява тъмнината на забравата, когато обхване нечия душа, страстна и слаба.

И така, ние постоянно имаме нужда от молитви и четене на божественото писание, за да угасим огъня на страстите и да прогоним дима на житейската суета: защото нищо не принася толкова голяма полза, както молитвата и четенето на божественото писание, ако се упражняваме в тях с трезвен ум. Това е храна за душата, нейно украшение, неин живот, лекарство и подкрепа на ума. С това трябва да се украсяваме, с това трябва да водим към съвършенство слугите, децата, жените и приятелите си, и да превръщаме враговете в приятели. Така са постигали съвършенство и великите мъже, Божиите приятели. Давид, след своето грехопадение, когато чул славата на поучението, веднага показал в себе си най-прекрасен пример на покаяние: и апостолите, с помощта на Христовото слово, станали такива, каквито били впоследствие, и обърнали целия свят.

Но каква полза има, ще кажеш, когато някой слуша, но не изпълнява това, което слуша? Немалка полза ще има и само от слушането. Ще видиш самия себе си, ще въздъхнеш, а може би ще стигнеш и до това, да изпълняваш слушаното. А който не знае и това, че е съгрешил, може ли да престане да греши? Може ли да познае своите грехове? И така, да не пренебрегваме слушането на Свещеното Писание. Да не си позволяваме да гледаме съкровищата, понеже няма да се обогатим, това е замисъл на дявола. Той ни представя, че слушането на Божия закон не значи нищо, опасявайки се, че ние, слушайки го, бихме могли да започнем да го изпълняваме. И така, знаейки за неговия пагубен замисъл, да се оградим от всички страни с духовни песни, молитви и Свещеното Писание, та въоръжени с това оръжие, не само да не попаднем сами в плен, но да съкрушим и неговата глава, и за това да се увенчаем със славни победни венци и да достигнем бъдещите блага, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава и власт във вечни векове. Амин.